Гаснещ зрак [bg]

Аратан взе чашата и наля чай. Пусна и бучка мед.

— Имаше един коняр, в имението на баща ми, който си правеше и ядеше бонбони от камък. Всичките му зъби бяха изгнили и опадали. — Приближи се и сложи чашата на писалището.

Готос изсумтя.

— Недъг, когато детето твърде рано е отбито от майчината гърда. До края на дните си ще те тегли да смучеш нещо, каквото и да е, всичко. Има Бягащи псета, които се промъкват между стадата, които ловят, за да сучат от виметата на животните. И те нямат зъби.

— И никой от тях не е смачкан?

— Манията носи риск, Аратан.

Аратан изгледа мълчаливо Господаря на омразата.

— Предполагам, че нещо такова като вашето „Безумство“ носи много рискове, милорд. Как сте успели да избегнете такива гибелни капани?

— Сама по себе си мисълта за самоубийство не включва някаква особена маниакалност — отвърна Готос и взе чашата. — Обсебеността ми е едновременно странна и скромна, в това, че съм решен да го довърша.

— А когато го направите, милорд? Когато най-сетне го довършите?

— Доказателство против обвинението в маниакалност — отвърна лордът, — тъй като онова, което ме тласка, е просто любопитство. Наистина, какво ще стане, когато най-сетне го довърша? Бъди сигурен, че ще намеря начин да те уведомя в деня, когато се случи.

— Колебая се да кажа, че чакам с нетърпение за това, милорд, за да не би да ме разберете погрешно.

— Аха — каза Готос, след като отпи, — не те ли предупредих, че старите листа придават дискретен вкус? Прекалено си подсладил дара си, Аратан, както са склонни да правят младите.

Аратан чу звук откъм входа, обърна се и видя Гуглата, стоеше на прага. Джагътът го изгледа за миг и пристъпи вътре.

— Надушвам онзи противен чай, който толкова обожаваш, Готос.

— Подобаващо остарял, както се полага — отвърна Готос. — Аратан, налей му, за да може да удави скърбите си. С много мед.

— Отчаях се — каза Гуглата и седна на един стол.

— Това е историята ти, да.

— Не онова, подут от газове пръч такъв. Ден и нощ ме нападат. Самите въпроси подсилват жаждата ми за смърт. Представи си, глупаците дърдорят за организация! Прагматични нужди! Продоволствени екипи, готвачи и ястия!

— Не казват ли, че една армия пътува на корема си?

— Една армия пътува на недоволството си, Готос, което със сигурност я поддържа повече от всичката храна.

— И мен ме обсаждат, Гугла — каза Господарят на омразата. — За което ти си виновен. Днес тъкмо твоите офицери съсипаха следобеда ми, както ми е свидетел Аратан. Тъй че, както се опасявах, ти си причината за скърби, не само твои…

— Онази причина за скръб не е само моя — изръмжа Гуглата.

— Да, не е. Но твоят отговор на трагедията определено е. Колкото до мен… — Замълча и вдигна чашата си, сякаш можеше през калая да се възхити на цвета на чая. — Аз щях да съм започнал с избиване на азатанаи, ония с кръв по ръцете. Трагедията е застинала като замръзнало езеро, по което здрава опора е невъзможна. Мъстта, от друга страна, може да смири всяка армия, с онова мрачно скърцане на зъби, което и двамата познаваме твърде добре.