Ленинград. Живот под обсада
- Автор: Яров Сергей Викторович
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190105992
- Переводчик: Владимир Игнатовски
- Жанр: Военная история
Электронная книга - «Ленинград. Живот под обсада». Краткое содержание книги:
Отделна тема е как са се държали настанените в помещенията, в които били оставени ценни вещи и чиято обстановка била много различна от обстановката в „пролетарските“ къщи. Жителите на града се изнасяли набързо и хаотично, никой не описвал веднага имуществото в стаите, в които били настанени бежанците, нямало „строга директива“ как да се държиш в чуждия дом. В такива случаи от голямо значение била културата на хората, колко силни са нравствените им принципи и да го кажем направо, какво е тяхното материално равнище. Някъде хората се държали в чуждите къщи като в музей, учили децата да не докосват чуждите вещи. Но другаде било иначе. Заместник-председателят на Приморския районен изпълнителен комитет Ю. Маругина се оплаквала, че „някои взели да се чувстват като у дома си“. Бежанците, настанени в дома на един професор, отваряли шкафовете с книги. „Интересували се от научните му трудове, макар че те им били въобще недостъпни. [...] И използвали всичките за собствените си нужди“ – последното изречение повдига донякъде завесата за какво са били използвани книгите.11
Първият етап на евакуацията продължил от октомври 1941 до януари 1942 г. Осъществявал се с различни способи: със самолети, с влакове, с автомобили, с коне и пешком. Авиацията извеждала хора от Ленинград най-вече до края на декември 1941 г. Най-големите групи хора, евакуирани по този начин, били работниците от заводите „Киров“ и Ижорския (18 хил. души) – трябвало веднага да започне военното производство на изнесените в тила оръжейни заводи. В края на октомври 1941 г. била утвърдена норма (от 1100 души) за евакуиране на най-известните учени и на техните семейства – вярно е, че контингентът им се увеличил с добавянето на артистите, писателите, художниците, музикантите. Преди да бъде отворен Пътят на живота, със самолети били евакуирани 33 479 души12 – не са много, ако имаме предвид следващите евакуации.
Много разчитали на леденото трасе по Ладожкото езеро. Надявали се, че хората ще могат да минат по него пеша: нямало коли, нямало бензин и не знаели дали ледът ще издържи тежестта на автомобилите.13 Но езерото дълго време не замръзвало и били преразгледани сроковете, предвидени за начало на евакуацията (10 и 12 декември 1941 г.). По същото време първите групи, евакуирани с влакове, пристигали на гара Борисова Грива. Планът предвиждал камионите, които идвали натоварени със стоки за Ленинград, след като се разтоварят, да не се връщат празни, а да качат хора. Научаваме какво всъщност се е случило от отчета за работата на евакуационния център Борисова Грива:
...от 3 декември започнаха да пристигат влаковете с евакуирани ленинградчани (работници от военните заводи със семействата си, училищата за деца инвалиди и ФЗОxlviii) общо 15–17 вагона, в които имаше 1500–1700 души. На ден пристигаха по един-два ешелона. Нямаше подготвени помещения за настаняване на толкова хора, настанявахме евакуираните при местните жители по 30–40 души в стая. Столовата, обслужваща евакуираните, беше далече от мястото, където пристигаха ешелоните. [...] Храната беше лоша, липсваха продукти, водата беше лоша, а евакуационният център не можеше да доставя вода от Ладожкото езеро поради липса на транспорт. Нямаше гореща вода за евакуираните. Освен това транспортът по военно-автомобилния път, който освен стоките за Ленинград трябваше да превозва по леда и евакуираните, нямаше особено желание да изпълни и тази работа. Това предизвикваше забавяне в извозването на евакуираните, което достигаше 3–4 дена. За организиране на допълнителни помещения в селото на два пъти бе проведена евакуация на местното население, но това не даде положителни резултати, защото военните поделения [...] самоволно се настаняваха в освободените от местните жители помещения.14
Този кратък отчет е за периода от 2 декември 1941 до 21 януари 1942 г. и е опит да се обединят материалите, в които е отразен първият етап на евакуацията. Много интересно е да го сравним с писмото на военния прокурор от Октябърската железница от 11 декември 1941 г. От двата документа много ясно се вижда една и съща картина и затова не е възможно да се каже, че тя е тенденциозна.
Проверката установи – съобщава военният прокурор, – че влаковете са подготвени и придвижването на евакуационните влакове се осъществява нормално. В същото време бе установено следното, което изисква да бъде незабавно премахнато:
На 4 декември 1941 г. в 21:40 ч. на гара Борисова Грива е пристигнал първият евакуационен влак с 84 души, които след това са били качени на автомобилен транспорт за по-нататъшен превоз. Нямаше достатъчно коли, които да гарантират навременния превоз, и във връзка с това до 6 декември 1941 г. една част от посочената група се намираше в селото до гарата, а друга част във вагоните, когато пристигна вторият влак с 1000 души.