Копринената паяжина
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Переводчик: Благовеста Георгиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Копринената паяжина». Краткое содержание книги:
Слязоха по стълбите със смях. Сет ги посрещна със стола си.
— Ето ги! Канехме се вече да изпратим спасителна група горе — решихме, че Терън може да ви е вързал за краката на леглото.
Всички се разсмяха и Сет ги поведе към кухнята, където беше сервирана вечерята. Хейзъл си беше отнесла таблата в стаята под претекст, че има главоболие.
В коридора Сет се спря за няколко мига и проследи с очи триото, което продължи пътя си към кухнята. Никой не забеляза замисленото изражение на лицето му.
Месец октомври беше много важен месец за магазините и тази година не правеше изключение. Освен това сега имаха и много допълнителна работа и ангажименти с рекламните филми на Ерик. Бяха решили някои от тях да излязат в ефира точно преди коледната надпревара по магазините. Ерик веднага се залови за работа. Всички бяха на мнение, че рекламите са много добри, но бяха още далече от онова ниво, към което се стремеше Ерик. Независимо от това, първите рекламни филмчета, пуснати по местната телевизия, привлякоха допълнителна клиентела както за магазините на Кирчоф, така и за новата компания на Ерик.
Катлийн често се виждаше с Ерик, но любовната сцена в стаята на Терън повече не се повтори. Никой от тях нямаше достатъчно доверие в себе си и преднамерено избягваше да остава сам с другия — и двамата се стремяха да направят така, че край тях винаги да има и други хора. Когато не участваха в съвещания и конференции, се събираха на вечеря в имението Кирчоф. Ерик прекарваше дълго време с Терън и беше възможно някой да намира за странно самотен мъж на неговата възраст да отделя толкова време за едно дете, но никой не спомена дума за това.
Хейзъл беше намалила честите си нападки срещу Катлийн, но младата жена не беше толкова наивна да си мисли, че нейното предупреждение е променило злобната природа на зълва й. Може би тя чисто и просто беше станала само по-предпазлива и сдържана. Според Катлийн промяната в поведението й я правеше дори още по-опасна и тя непрекъснато беше нащрек.
Поради тази причина беше много неспокойна, когато се взе решение двамата с Елиът да отидат в Ню Йорк за пролетните покупки — не й се оставяше Терън сам цели две седмици.
— Алис — обърна се Катлийн към Алис един ден, докато тя работеше сама в кухнята, — сигурна ли си, че можеш да се справиш с Терън, докато ме няма? Може би е по-добре да наемем още един човек. Той става все по-труден за гледане.
— Питаш ме за десети път и всеки път ти отговарям едно и също. Мога да се грижа за Терън. Нямаш ли ми доверие?
Катлийн за нищо на света не искаше Алис да си мисли така.
— Разбира се, че ти имам пълно доверие! Но ако се ангажираш с нещо и някой друг изяви желание да остане с него… — не знаеше как да сподели тревогата си с нея. Не можеше да каже директно: «Не го оставяй сам с леля му.»
Алис я погледна замислено.
— Струва ми се, че разбирам какво искаш да кажеш. Ако имаш предвид деня, когато… стана инцидентът… с басейна, трябва да знаеш нещо. Не исках да го оставя на грижите на Хейзъл. Но тя настоя да започна да приготвям вечерята и да й го оставя да поиграе навън още малко. Едва ли можех да й откажа, Катлийн, въпреки че ми се искаше. Не знам какво ще си помислиш за мен, но тогава имах чувството, че ако оставя това дете с нея, ще му се случи нещо лошо.
Алис взе двете ръце на Катлийн между своите.
— Върви и свърши добра работа за Сет. Той очаква това от теб. Не се тревожи за Терън. Никой няма да се приближи до него, освен в мое присъствие. Дори помолих Джордж да премести креватчето му в нашата стая, докато те няма.
Катлийн я прегърна импулсивно, облекчена, че се разбраха така добре, без да се наложи да изрази с думи безпокойствата си; беше благодарна, че Алис се оказа така добре ориентирана.
В деня на заминаването им Сет дойде на летището да ги изпрати.
— Купувай всичко, което прецениш, че е нужно — каза й той. — Искам да бъдем добре снабдени и подготвени за пролетта. Не забравяй това. Непременно попитай дали някои от моделите им не могат да бъдат ушити по-рано — ще са необходими за филмчетата на Ерик.
— Ще изпълня точно всичките ти съвети и изисквания — обеща тя и му се усмихна, като същевременно се опитваше да преглътне твърдата буца, която заседна в гърлото й при споменаването на Ерик. Не беше го виждала повече от седмица. — Не работи толкова много, Сет — помоли го тя. Напоследък изглеждаше някак още по-крехък. Кожата му бе станала по-отпусната и по-жълта, а бръчиците на умора около очите и устата му — по-отчетливи.
— Не се безпокой за мен или Терън. Прекарай добре. Излизаш толкова рядко…