Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

И накрая, приключвайки разговора на тази тема, Хитлер завършва със следните напътствени думи: «Правете каквото искате, на не ми говорете вече за обезценяване, нито за инфлация. Впрочем масата не прави никаква разлика между едното и другото» (99–134).

Това, което е позволило на Хитлер да превръща народа в аморфна, безкритична, немислеща маса и тълпа, произтича не от неговите ораторски способности, а от тоталитарната държава. Тя прави народа тълпа, доколкото го лишава от политически партии, политическа организация, опозиционна преса, публичност, обществено мнение, свободни избори, вкарва го в казионни масови организации, функциониращи изцяло под контрола на фашистката държава. Тя го превръща в тълпа, като унифицира неговото мислене, вкусове и идеали.

Следователно ключът за разгадаване на Хитлеровото влияние над тълпата трябва да се търси не в ораторския му талант, а в природата на тоталитарната система. И ако трябва да се оценява в какво е силата на неговия зъл гений, той е не толкова в изкуството му да води масите, колкото в създаването на тоталитарна държава.

Когато Хитлер, както и някои съвременни автори виждат оригиналността на неговия маниер в това, че разбърквал народа в безлична маса, преди да започне речта си, това не е съвсем точно. Не ораторът, а изградената система е средството за превръщане на различните слоеве на народа в тълпа. Ако на едно масово събрание са размесени десетки хиляди селяни, работници, писатели, инженери, лекари чиновници и студенти, те са докарани там от онези масови организации, в които членуват, и не могат да не членуват. Всеки от тях знае, че за неговото присъствие се държи сметка и че по това съдят за политическата му благонадеждност. Това е характерната за фашистката система упринудителна доброволностт. Тоталитарната държава довежда терора и контрола до такава всеобхватност и съвършенство, че всеки гражданин постъпва точно така, както тя иска. И той привиква с това, да счита повелите на държавата най-правилни, винаги да се съгласява с тях, без да се замисля върху обстоятелството, че не му се позволява да постъпва иначе. Накрая той започва да си внушава, че постъпва доброволно, доколкото принуда и доброволност могат да се съгласуват.