Последният ден на Сътворението
- Автор: Йешке Волфганг
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Виктория Аврамова-Майер
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последният ден на Сътворението». Краткое содержание книги:
Когато пристигнаха в крепостта и отново започна ежедневието, присъствието на Пол Лури се почувствува като ободрителен летен дъжд. Всички се посъживиха, окуражиха се наново.
Той съобщи, че проектът «Атлантида» печелел все повече привърженици и имал известни изгледи за успех, ако базите им на американската суша продължават да се развиват така добре, че да гарантират снабдяването с жизнено необходими стоки, а по-късно — и със суровини.
Пол Лури бе решил да пресече отново Атлантика. — Единственото цивилизовано петънце на този огромен, неуютен свят — уверяваше ги той.
След като в продължение на седем месеца не чуха никакъв материализационен пукот, а от последното кацане бяха минали петнадесет месеца, те решиха единодушно да разформироват крепостта.
Беше 18 август на петдесетата година от първото регистрирано кацане.
Записаха решението, имената си и датата в летописния дневник, запоиха го в една оловна касета, нея пък затвориха в една хронотронна сонда от неразрушима пластмаса и я закопаха на височината Монт Лапаню.
С това най-амбициозният и най-скъпо струващ проект в историята на човечеството беше официално обявен за провалил се.
Направиха го на драго сърце, защото нищо вече не ги свързваше с епохата, от която идеха и която би могла да бъде златен век на човешката култура, ако бе стояла под други звезди, а не под тези върху пагоните на честолюбиви генерали.
Оставиха по-голямата част от екипировката си на обединените племена, чието водачество бе поел Сенегал, синът на Гудлък. Той искаше да ги поведе на изток, за да търсят в Тиренската падина и Сицилианските планини нови места за ловуване.
Джеръм говореше, че щял да отиде при Моузес, а Гудлък и Сноубол искаха да го придружат. Стив още не беше решил накъде.
Така те потеглиха с няколко камили и личните си вещи на север и зачакаха барката, южно от наречения по-късно Капо дел Архентиера. Тя пристигна на втори септември.
На борда се качиха: Рикардо Руис и Нина Джеймисън, Ленард Розентал и Елмър Труси, Джеръм Банистър и Пол Лури, Гудлък и Рик Бейли, Сноубол и Стив Стенли, един джип с ремаркето, четиринадесет камили и естествено — Дейви.
От север бяха дошли свободни колонисти, които, чули за разформирането на крепостта, вече не се чувствуваха в безопасност. Неколцина търговски наемници от Африка също се качиха на борда. Те заплатиха прехвърлянето с ценни тигрови кожи и нокти, които в Атлантида можеха да донесат цяло състояние, с криви саби от най-изкусна арабска изработка, със златни и сребърни украшения с причудливи форми и изящни кожени изделия.
— От кои времена датират тези неща? — запита Стив един от търговците. Той вдигна рамене и отвърна на арабски. Стив не го разбра.
— Смята, че тези вещи са извън времето — отговори му друг и изкриви тъмното си лице в усмивка. — Не разбира въпроса ви.
Стив кимна.
Барката се носеше в блещукащата обедна светлина на северозапад с издуто от силния южняк могъщо платно. Кормчиите в тъмни бурнуси и тъмни тюрбани дремеха, облегнати на веслото, в обедната жега. Повечето пасажери бяха потърсили закрила под тентата или пък се бяха оттеглили под палубата за следобедна почивка.
Стив извади скиците на Хауард Харнис и ги запрелиства. Дейви му правеше компания и душеше любопитно жилавата на зелени и бели ивици компютърна хартия.
Изпадна някаква изрезка от вестник. Беше «Нюзуик» от 17 октомври 1983 година. Напечатана на лоша хартия, се мъдреше доста избелялата снимка на помпозно облечен стар мъж, а под нея:
Мексико Сити — АП: Като по чудо във вчерашните вечерни часове старият хабсбургец избегна куршумите на един атентатор, който бе издебнал монарха, когато напускаше след вечерня катедралата, за да се отправи към националния дворец. От императорското семейство не е бил ранен никой. Един от телохранителите на кайзера намерил смъртта си при престрелката. Атентаторът е бил хванат. Съгласно съобщения на Националната гвардия той отказал да съобщи принадлежността си към някоя групировка. Показанията му са противоречиви. Атентаторът явно е живял дълго време в чужбина. Това показват чуждият му акцент, както и някои предмети, които е носил у себе си.
Некачествена работа! — беше написал в полето с печатни букви Харнис, а отдолу: Беше обезглавен лейт. Мърчинсън.