Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

Въздухът в кабинета се насити със статично електричество като пред гръмотевична буря. Каменните стени на пещерата се поотдръпнаха, както му е редът. Таванът се понадигна. Чу се обичайният трясък и драконът се материализира в кабинета, като фамозният му задник се тресеше някъде зад скалата. Двете глави на холографното чудовище изиграха стандартното упражнение по синхронно плуване, като се стрелнаха и налапаха до кръста човешките същества. Челюстите глухо щракнаха, драконът преглътна и, вместо да се оближе, нервно изпищя:

— Тоя пък какво търси тука?

— Дошъл е да те вземе — възможно най-внимателно му рече Закаев.

— Каквооо? — възмути се драконът и главите му се разлюляха като полилеи при земетресение.

— По-тихо, Трифоне — обади се Хък, — че току виж са нахълтали юнаците с големите мечове, дето по цял ден безплатно секат главите на разни чудовища.

Драконът пропусна покрай ушите си фамилиарното обръщение и гордо се изпъчи:

— Ще имаш да вземаш! Те никога не влизат тук, ако шефът не ги повика. Пък и друг път ще ми отсекат главите. Има да чааакаш.

— Добре, добре. Шегувам се — успокои го Хък. — Една мома от друга планета се интересува от теб.

— Чуждоземна мома? — смешно се опули холографното чудовище. — Ей, да не ме будалкаш? Знаеш ли, че никога не съм закусвал с извънземни моми.

— Няма майтап — сложи ръка на сърцето си Хък с възможно най-сериозното изражение на лицето, което успя да скалъпи. Едва се сдържаше да не прихне. — Честна дума. Кълна се, приятелю. Тя е съвсем младичка и почти неупотребявана.

— Ха! Не съм ти никакъв приятел и изобщо не вярвам на клетвите на когото и да било от вашето смахнато семейство — поклати синхронно и двете си глави драконът. — И те заклевам, шефе, и ти да не им вярваш — обърна се дясната глава към Закаев, като лявата не губеше от погледа си Хък. И след кратко колебание добави: — Шефе, моля ти се, накарай го да даде някакво по-сериозно доказателство.

Морно отпуснат на стола си, Закаев поклати глава в знак, че не желае да се намесва в спора. Заради неохотното оттегляне на руските бойни части от Чечня той за пръв път от много дни насам можеше да си позволи истинска почивка.

— Ето ти го, Трифончо! — тържествено рече Хогбен и извади от джоба си портативното захранващо устройство. — Виждал ли си такова нещо, а? Чуждоземната мома специално ти го изпраща в знак на безмерна любов и преклонение пред твоето могъщество, което се е разчуло из цялата Вселена.

— Естествено. Славата на Тифон Великолепни е по-голяма дори от Вселената.

Главите на дракона се стрелнаха любопитно надолу, сбутаха си току пред устройството, дясната надделя и успя да си навре носа вътре в него. Реакцията на дракона посмекчи дори строгите черти на Закаев. Актьорът, избутан от живота зад кулисите, следеше с нескрит интерес развитието на събитията на сцената. Когато главите на холографното чудовище се върнаха най-сетне на мястата си под тавана, едната от тях изглеждаше особено доволна.

— Голям дявол си — ухили се драконът, — но не можеш да ме метнеш. Момата си е съвсем нашенска. На табелката пише, че това захранване е произведено в Хюстън.