Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
Обърнах се към генерал Тингъл и спокойно обявих:
— Това е вътрешна работа.
— Защо мислите така? — моментално се наежи той.
— Защото Форт Худ е най-голямата военна база в страната. Защото територията й включва стотици километри полоси и десетки стрелкови полигони. Защото нарушителите са били наясно как се управлява един такъв полигон, защото са познавали танковите полоси и защото явно им е било известно кое подразделение на кой полигон провежда учебни стрелби на определена дата.
— Има логика — призна той.
— Стига, генерале — изгледах го аз. — Прекрасно знаете, че в мандрата ви шета плъх.
На генерал Тингъл явно му стана забавно при мисълта, че някакъв външен тъпак бе успял да стигне до правилните заключения.
— Запомнете си мисълта — ухили се той.
Танър изчака малко, после добави:
— Мистър Дръмънд, може би ще ви бъде интересно да чуете, че войникът, който е вдигнал ръка пред джипа на инспекторите, всъщност е бил жена.
— Така ли? — вдигнах вежди аз. — Да не би да имате и описание?
— Дори нещо повече: около трийсетгодишна, средна на ръст, стройна, с дълга руса коса, стегната на кок. Свидетелите са единодушни по въпроса, че е хващала окото. На практика разполагаме с достоверни скици както на нея, така и на съучастника й, който е мъж. Направихме ги по описанието на отвлечените инспектори и на свидетелите от полигона. — Ерик великодушно ни отпусна няколко секунди за възприемане на новината, след което подхвърли: — Всичко това ме навежда на мисълта, че сме близо до параметрите, които търсите.
— Заради жената?
Той се поколеба, после се наведе към мен.
— Добре де… А защо не допуснете, че същата тази групичка работи с вашия човек Барнс?
— По-полека, шампионе! — намръщено го изгледа Джени. — Май прекалявате с педала на газта!
— Какво те безпокои? — попитах я аз.
— Всичко — отвърна тя и очите й бавно обходиха лицата на присъстващите. — Нека си припомним какво гласи едно от основните правила на криминологията: различните случаи се свързват помежду си чрез приликите, а не чрез несъответствията. — Хладните й сини очи се заковаха върху Ерик. — Вие казахте, че подозирате наличието на престъпна мрежа, защото нито една кражба не приличала на останалите. Но аз съм на мнение, че тази контраинтуитивна логика влиза в противоречие с основите на полицейската работа.
Беше права, разбира се. Най-вече от техническа и процедурна гледна точка. А и от израженията на присъстващите беше ясно, че на никого не му е приятно да чуе категоричното становище на един външен човек, позволил си преки обвинения срещу едно от русокосите момчета. Най-малко пък от Ерик, който побърза да мине в защита и каза:
— Знам какво гласят правилата на криминологията, агент Марголд. Но има моменти, в които трябва да изхвърлите наръчниците през прозореца.
— И вие го направихте, така ли?
— Да. След пет години работа по кражбите на оръжия и муниции, всички без изключение осъществени с необичайна находчивост в границите на една и съща база, при абсолютно познаване на правилата и процедурите, съм стопроцентово сигурен, че между тези кражби има връзка!
Джени не отговори веднага, заета да изучава лицето на младежа.
— Преди да заема сегашната си длъжност, работих като специалист по поведенчески науки в Куонтико, също пет години — промълви най-сетне тя. — Искате ли да чуете за един случай, който накара мен и колегите ми наистина да превъртим?
Никой не отговори, затова аз бях принуден да подхвърля едно полугласно „искаме“.
— По случайност в един от нашите градове се натрупват десет неразкрити убийства за една календарна година, всичките на жени. Местната полиция е подложена на силен натиск, за да разкрие поне няколко от тях. Не след дълго някой се досеща, че понеже става въпрос за едно и също престъпление, жертвите са от един и същи пол и убийството винаги си е убийство, това трябва да е дело на някакъв ужасен сериен убиец. И така, полицията бърза да ни уведоми, ние създаваме спешен екип и още по-спешно отлитаме за въпросния град, където разнищваме уликите в продължение на седмици. Те просто прехвърлят напрежението от своите плещи на нашите. Но проблемът бе там, че изобщо не ставаше въпрос за един убиец, а за цял отбор — всеки със своите мотиви. И в крайна сметка само си загубихме времето.
В стаята настъпи мъртва тишина. Джени заби блестящите си очи в лицето на Ерик и промълви: