Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
Кати също му се усмихна в отговор и двамата се гмурнаха в леденостудената вода. Беше като сблъсък между огън и лед, но им подейства много освежаващо. Бяха като деца — пръскаха се и се заливаха от смях. Радваха се, че са заедно. Джон притисна Кати и я зацелува, докато дъхът й спря. Той имаше прекрасно, мускулесто тяло и тя изпитваше удоволствие да плъзга ръцете си по него. Джон се задъхваше от удоволствие.
— Ако не престанеш, обич моя, няма никога да излезеш от водата — каза той през смях.
Кати се стресна и моментално отдръпна ръката си, но Джон я улови и пак я върна на мястото й. Погледите им се срещнаха и Кати отново усети топлина отвътре, независимо от студената вода.
— Обичаш ли ме, Кати? — промълви той.
Тя не му отговори. Въпросът му беше неочакван и тя не посмя да признае гласно любовта си, защото бе сигурна, че не е споделена. За нея нямаше никакво съмнение, че Джон харесва близостта й и че го привлича физически, но нито веднъж, дори във вихъра на страстта си, той не беше продумвал за любов.
Тя се отдръпна тъй рязко, че го разтревожи. Скочи на крака, изтича до дрехите си и започна да се облича. Лицето й пламтеше, а ръцете й потреперваха. Трудно й беше да намъкне върху себе си роклята, която Джон така ловко бе съблякъл. Той се приближи до нея. Върху лицето му се изписа учудване.
— Къде сгреших? — попита той.
Тя беше откликнала на ласките му, а беше и сигурен, че шестте седмици, прекарани заедно, й донесоха радост. Какво лошо имаше във въпроса му? Дали пък не й бе невъзможно да го обикне? Джон пренебрегна рязкото й отдръпване с мисълта, че никога не ще я разбере.
Когато и двамата бяха облечени, Кати извади обяда. Не й се ядеше точно в този момент, но сервирането на мекия хляб и сиренето й създаде някакво занимание. Така не трябваше да го гледа в очите.
Тя замълча и Джон й предостави тишината, която желаеше. Няколко пъти той похвали виното и тя се съгласи, че е превъзходно с пресилен ентусиазъм.
Когато не можа повече да понесе мълчанието помежду им, Джон се изправи, вдигна и нея на крака, закова я пред себе си и поиска обяснение за внезапната смяна на настроението й.
— Какво ти става? — попита той с бляскащи от гняв очи. — Не казах нищо обидно, но ти се ядоса. Защо?
Кати извърна глава, за да не го гледа в очите, но той я хвана за косите и я обърна към себе си.
— Искам да знам защо, Кати — настоя той. — Не искам да гадая причините — нито сега, нито занапред. Предполагам, че имаш някаква причина и бих искал да я науча.
Кати усети напиращите сълзи, но ги сподави. Нямаше защо да плаче, но се натъжи. Дали поради несподелените си чувства или от объркване, че не е в състояние да ги скрие, не можеше точно да разбере. Но каквато и да бе причината, тя виждаше, че Джон е ядосан и няма да я пусне, докато не получи отговор. Тя събра кураж и отвърна на погледа му.
— Мисля, че се смущавам от невъзможността да ти отговоря, Джон — започна Кати. — Не знаех, че това те интересува. Трябва ли да те обичам, за да се оженим?
Светлината в очите му потъмня и тя разбра, че този отговор не му хареса. Той я прегърна и я задържа така няколко минути. Когато я освободи, беше отново спокоен.
— Не — отговори Джон. — Не е нужно да ме обичаш, за да се оженим. Повечето бракове се сключват без любов и от двете страни. Няма значение.
Той събра остатъците от храната, впрегна конете и качи Кати във файтона, нает специално за тяхната екскурзия.
Какво искаше да й каже с думите, че повечето бракове се сключват без любов? Дали имаше предвид, че той я обича въпреки нейното безразличие? Дали не очакваше от нея утвърдителен отговор, само за да може и той да й признае любовта си?
Кати не можеше да проникне в мислите му. Пътищата на съзнанието му й бяха непознати. Достатъчно я измъчваха опитите да прави изводи от собствените си объркани разсъждения, нямаше да й бъде възможно да разгадава скритите му помисли.
До града пътуваха в мълчание. Пред вратата на нейния апартамент Джон я прегърна нежно.
— Иска ми се да имам право да те прегръщам винаги, когато почувствам желание — прошепна й той. — Няма да чакам вечно. Ще се погрижа сватбата да стане до една седмица — преди да си променила решението си. Допускам, че би могла да прецениш, че не съм достатъчно добър за теб. За едно нещо обаче можеш да бъдеш сигурна — ще те направя щастлива. И — кой знае? Може пък да се влюбиш в мен. Чувал съм, че се случвало много често.
Той лекичко я целуна и продължи по коридора към стаята си. Не й беше дал възможност да му се противопостави по въпроса за женитбата. И, слава Богу!
Кати лежа в леглото часове наред. Опитваше се да разгадае думите му. Беше намекнал за някакви чувства към нея и й беше обещал да я направи щастлива. Нямаше какво повече да я спира. Щеше да се омъжи за него и най-вероятно той щеше да се влюби. Беше доловила отблясъци на по-дълбоки чувства в погледа му в моментите, когато не успяваше бързо да ги прикрие. Нямаше съмнение, че интимните им контакти бяха вълнуващи; нямаше да започнат семейния си живот без нищо. Всъщност, присъствието на Торн напълно отхвърляше подобна възможност. Те двамата с Джон вече имаха свое семейство, така че бракът им щеше да бъде сполучлив.