Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]

В съседното помещение имаше барче, в което симпатична служителка предлагаше кафе и разхладителни напитки на клиентите. Една табела над вратата предупреждаваше, че пренасянето на напитки в залата с редки издания е забранено.

Към тях се приближи дребен плешив мъж, облечен с тъмносин блейзър и бяло поло. На загорялото му лице грееше приветлива усмивка, а ръцете му се протегнаха към Стоун.

— Добре дошли в „Libri Quattuor Sententiarum“! — мелодично пропя той, после изведнъж млъкна и в очите му се появи недоумение. — Оливър?

— Здравей, Дъглас — протегна му ръка Стоун. — Надявам се, че помниш Рубън Роудс.

Съдържателят прегърна Стоун и сърдечно разтърси ръката на Рубън.

— Признавам, че изглеждаш твърде различно, Оливър — промърмори той. — Добре, но различно. Харесвам новия ти стил. Направо е страхотен. Много шик. Bellissimo!

— Благодаря. Кейлъб твърди, че бизнесът върви много добре.

Дъглас го хвана за лакътя и ги поведе към дъното на помещението.

— Кейлъб е бижу, съкровище, чудо! — възбудено занарежда той.

— А пък аз си мислех, че е обикновен перко, който си пада по книгите — иронично подхвърли Рубън.

— Никога няма да мога да ти се отблагодаря, че ме запозна с този човек, Оливър! — ентусиазирано продължи Дъглас. — Бизнесът процъфтява, наистина процъфтява! Едно време започнах с продажба на порнографски издания направо от камионетката, но я ме виж сега! Притежавам апартамент в стария град, десетметрова яхта, крайморска вила и дори пенсионна схема!

— И всичко благодарение на писаното слово — рече Стоун. — Забележително!

— Още ли продавате порно? — пожела да узнае Рубън.

— Дъглас, бих желал да хвърля едно око на моите неща — побърза да каже Стоун. — В онова помещение, което ми позволихте да използвам от време на време.

Лицето на Дъглас изгуби част от цвета си, а адамовата му ябълка нервно подскочи.

— Но да, разбира се — кимна той. — Вървете, не се притеснявайте. Обадете се, ако имате нужда от нещо. Правим чудесно капучино, а днес предлагаме и много вкусни кифлички. За сметка на заведението както винаги.

— Благодаря, Дъглас. Много благодаря.

Собственикът отново прегърна Стоун, след което се насочи да посрещне току-що влязлата клиентка — изискана дама, която въпреки мекото време беше с кожено палто.

Рубън огледа рафтовете и поклати глава.

— Повечето от тези писатели вероятно са умрели в нищета, но някои хора си купуват апартаменти и яхти благодарение на тях.

Вместо да отговори, Стоун отвори една вратичка вдясно от входа и го поведе по тясната стълба към приземието. Долу имаше малък коридор със стара дървена врата в дъното, на която пишеше „Служебен вход“. Отвъд нея се оказа още един коридор, който завършваше с ниска арка. Стоун извади ключ и отвори вратата под нея. Озоваха се в помещение, облицовано с ламперия. Стоун светна лампата и се насочи към голямата камина в дъното. Приклекна и издърпа металната ръчка, скрита в комина. Разнесе се остро изщракване и част от ламперията вдясно се измести встрани.