Пазителите на запада

— Тя просто цъфти — отбеляза Силк. — И не е толкова непоносима, колкото очаквах.

— Да беше я видял преди няколко месеца.

— Лошо ли беше положението?

— Просто не можеш да си представиш.

— Така става с всяка жена. Поне така са ми казвали.

— А ти къде се изгуби напоследък? — попита Гарион и се отпусна на стола. — До нас не достигаха много новини за теб.

— Бях в Малореа — отвърна Силк и отпи от виното си. — Търговията с кожи вече не представлява никакво предизвикателство за мен, затова оставих Ярблек да се занимава с нея. Сметнахме, че можем да натрупаме много пари от търговия с малореанска коприна, килими и необработени скъпоценни камъни. Затова дойдох тук да проуча как всъщност стои въпросът.

— В Малореа не е ли твърде опасно за западния търговец?

Силк сви рамене.

— Що се отнася до това, не е по-лошо, отколкото в Рак Госка или Тол Хонет. Прекарал съм целия си живот на опасни места, Гарион.

— Не би ли могъл просто да купуваш стоката в Яр Марак или Тул Зелик, когато разтоварят малореанските кораби?

— Цените на място, във вътрешността на Малореа, са много по-добри. Щом стоката премине през нови ръце, цената й се удвоява.

— В това има смисъл — отбеляза Гарион и погледна приятеля си. Изпитваше известна завист за свободата, с която дребничкият драснианец кръстосваше целия свят и отиваше, където си поиска. — Каква е днес Малореа в действителност? — попита кралят. — Чуваме разни истории, но ми се струва, че в по-голямата си част те са чисти измислици.

— Там сега е смутно време — отвърна сериозно Силк. — Кал Закат е далеч, съсредоточил е вниманието си върху войната с мургите. Гролимите се разбягаха на всички страни, щом чуха за смъртта на Торак. Малореанското общество винаги е било управлявано или от Мал Зет, или от Мал Яска — императора или църквата, — но в момента, изглежда, никой не изпълнява тези задължения. Бюрократичните управляващи чиновници се опитват да удържат нещата, но малореанците имат нужда от силен водач, с какъвто в момента не разполагат. Какви ли не странни неща се появяват по тези земи — бунтове, нови религии, размирици — да не ти разправям.

Гарион изведнъж се сети за нещо и попита:

— Да си попадал на името Зандрамас?

Силк го погледна остро.

— Странно е, че ме питаш за това — рече той. — Когато бях в Боктор, точно преди Родар да умре, разговарях с Джевълин. Случи се така, че и Еранд бе там. Момчето отправи същия въпрос към Джевълин. Шефът на драснианското разузнаване отговори, че това е даршивско име. Това бе почти всичко, което знаеше. Когато се върнах в Малореа, поразпитах на няколко места, но хората стискаха устни и юмруци всеки път, щом споменех за това. Тъй че престанах. Подразбрах, че името е свързано с някоя от новопоявилите се религии, за които ти казах преди малко.

— Случайно да си чувал за нещо, наречено „Сардион“ или може би „Ктраг Сардиус“?

Силк се намръщи и допря ръба на чашата до долната си устна.

— Звучи ми познато, но не мога да се сетя точно къде съм го чувал.