Тълкуване на убийството
- Автор: Рубенфелд Джед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тълкуване на убийството». Краткое содержание книги:
В богаташки апартамент на висок етаж е открито тялото на удушена красива млада жена. Тя е овесена на полилея, преди това е бита с камшик и обезобразена. На следващия ден друга красавица, бунтарски настроена наследница на заможно семейство, която презира висшето общество, се измъква на косъм от лапите на убиеца. Но Нора Актън страда от хистерия и не може да си спомни нищо. Д-р Стратъм Янгър е помолен да й помогне. Той е един от първите психоаналитици на Америка и моли лично Фройд да го наставлява.
„Тълкуване на убийството“ отвежда читателите в светски салони, в тайни проходи, в Китайския квартал и дори под водите на Ист ривър. Фройд се бори със съперничеството на Юнг и заговор, които се опитва да го унищожи.
„«Тълкуване на убийството» е елегантно написана, истинска наслада за душата и бележи появата на превъзходен и много забавен разказвач.“
— Значи — забелязан съм край Грамърси парк — отвърна му хладно Юнг. — И какво ще направиш сега — ще ме обадиш в полицията ли? — обърна се към Фройд. — Тъй като виждам, че причината да ме повикаш тук е да ме подложите на разпит, ще ми простиш, че няма да закуся с вас. — Отвори вратата и се взря в Брил. — Нямам от какво да се срамувам.
Заради известността на покойния генерал Сигел полицията изобщо не се затрудни да намери адреса на внучката му Елси. Тя живееше с родителите си на „Уодсуърт авеню“ близо до Сто и осемдесета улица. Полицай от участъка на Уошингтън хайтс, специално изпратен там, придружи г-н и г-жа Сигел и племенницата им Мейбъл до сградата „Ван Хювел“. Там, в чакалнята пред моргата, те се срещнаха с детектив Литълмор.
Той научи от тях, че деветнайсетгодишната Елси наистина е изчезнала преди месец. Не се върнала от гостуване в Бруклин при баба си Ели, на която била кръстена. Ден-два след изчезването Елси им изпратила телеграма от Вашингтон, с която ги уведомявала, че е избягала с млад мъж, за когото се била омъжила. Умолявала родителите си да не се притесняват за нея, уверявала ги, че е добре, и обещавала да се върне през есента. Бяха запазили телеграмата и я показаха на детектива. Тя наистина бе изпратена от столичен хотел и отдолу стоеше името на Елси, но нямаше как да са сигурни, че точно тя я е изпратила. Г-н Сигел все още не се бе свързал с полицията, защото се надявал тя пак да се обади и искал да избегне скандала.
Литълмор им показа писмата от куфара на Уилям Леон. Те разпознаха почерка й. След това им показа сребърния медальон, намерен върху мъртвото момиче, и украсената с птица шапката. И двамата не бяха виждали никога тези предмети и бяха категорични, че не са на Елси, но Мейбъл заяви точно обратното. Медальонът бил неин, тя го била подарила на Елси през юни.
Литълмор отведе г-н Сигел настрани и му каза, че трябва да идентифицира трупа, намерен в апартамента на Леон. Първоначално г-н Сигел не успя да разпознае тялото, защото беше прекалено разложено. Прошепна разстроено, че трябва да види зъбите. Левият кучешки зъб на дъщеря му израснал накриво. Точно това откриха в устата на малкия труп върху мраморния плот.
— Тя е — каза тихо г-н Сигел.
В чакалнята горе г-н Сигел хвърли леден обвинителен поглед към съпругата си. Жената като че ли разбра и се свлече, сгърчена в конвулсии, на земята. Отне им доста време да я успокоят. След това съпругът й разказа цялата история.
Г-жа Сигел проповядвала християнството в Китайския квартал. От години се мъчела да покръсти тези неверници. Миналия декември започнала да води и Елси със себе си. Елси се хвърлила в мисионерството с истинска страст, което зарадвало майката, но разтревожило бащата. Въпреки категоричното неодобрение на г-н Сигел момичето скоро започнало да ходи само в Китайския квартал по няколко пъти в седмицата, за да преподава Библията в неделното училище. Един от най-жадните й за знания ученици, спомни си с горчивина г-н Сигел, дори се осмелил да се отбие у тях преди няколко месеца. Г-н Сигел не знаеше името му. Литълмор му показа снимката на Уилям Леон. Бащата затвори очи и кимна.
След като семейство Сигел си тръгна от моргата, за да понесе страданието си и опетнената си репутация — представителите на пресата вече ги чакаха отвън, — детектив Литълмор се зачуди къде ли е г-н Хугел. Беше сметнал, че патоанатомът ще поиска лично да извърши аутопсията и да чуе показанията на семейство Сигел, но го нямаше никакъв. Един от асистентите му, д-р О’Ханлон, бе огледал трупа и информира Литълмор, че г-ца Сигел е била удушена, че е мъртва от четири седмици и че Хугел демонстрира пълна липса на интерес към случая, затворен горе в кабинета си.
17
Ослепителната Клара Бануел, облечена в зелена рокля, която подхождаше на очите й, разсъбличаше също толкова красивата Нора Актън, успокояваше я и я утешаваше. Двете жени не се бяха виждали от първото нападение. Клара пристигна у семейство Актън малко след като Литълмор си тръгна, и с лекота изведе от стаята на Нора както полицаите, така и родителите й. Когато Нора остана съвсем гола, Клара напълни ваната й с хладка вода. Нежно изми тялото й, после косата и попи заздравяващите рани с мека влажна кърпа. От г-жа Бигс бе взела мехлема на д-р Хигинсън.
Нора помоли Клара да я изслуша, имала толкова много да й казва.
— Те не ми вярват — оплака се тя.
Клара сложи два пръста върху устните на Нора.
— Тихо — каза. — Не говори, още е рано, скъпа. Затвори очи.
Нора се подчини. Изведнъж се почувства сякаш бе вървяла по ръба на пропаст дни наред без почивка и някой току-що й бе позволил да пристъпи към бездната. Да падне. Това и донесе завладяващо и неустоимо облекчение, което обхвана цялото й тяло.