Сан Феличе

— Принуден съм да призная, господарю, че в това, което казвате, има много истина — каза министърът на войната.

— То се знае! — продължи кралят. — Аз говоря всякога истината, щом нямам основание да лъжа, разбира се. Да видим сега! Приемам, че имаш шестдесет и пет хиляди души, готови да воюват, облечени в нови униформи, с австрийска екипировка, с пушка на рамо, със сабя на кръста, с раница на гърба. Кого поставяш начело, Ариола? Себе си ли?

— Господарю — отговори Ариола, — аз не мога да бъда едновременно министър на войната и главнокомандващ.

— И предпочиташ да останеш министър на войната. Разбирам те.

— Господарю!

— Казах, че те разбирам. Свършихме с първия. А на тебе, Пинятели, удобно ли ще ти бъде да станеш главнокомандващ на тия шестдесет и пет хиляди войници на Ариола?

— Господарю — отговори този, към когото се бе отнесъл кралят, — признавам, че не бих посмял да поема подобна отговорност.

— Свършихме и с втория. А ти, Коли? — продължи кралят.

— Нито аз, господарю.

— Ти, Паризи?

— Господарю, аз съм само бригаден генерал.

— Да, всички сте съгласни да командвате бригада, дори дивизия, но да изготвите план за военни действия, да извършите стратегически комбинации, да се сражавате и да победите опитен неприятел — нито един от вас няма да поеме такова задължение!

— Излишно е ваше величество да се грижи за главнокомандващ — намеси се кралицата. — Главнокомандващият е налице.

— Я гледай! — каза Фердинанд. — Надявам се, че не е в моето кралство?

— Не, ваше величество, бъдете спокоен — отговори кралицата. — Аз поисках от племенника си човек, чието бойно име ще направи впечатление на противника и ще задоволи изискванията на приятелите ни.