Коприна и стомана
- Автор: Мартин Кэт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Коприна и стомана». Краткое содержание книги:
С отмерени, решителни движения, той изхлузи роклята през раменете й, развърза връзките на фустите й и ги захвърли на купчина на пода. Останала само по долна риза, чорапи и жартиери, Катрин се притискаше към него, докато главата му се плъзна към гърдите й. Езикът му ги милваше, дразнеше зърната им, а очите му се опиваха от щръкналите пъпки, които напираха през плата.
— Ти ми принадлежиш, Катрин — прошепна той и плъзна ризата по раменете й. — Ти си моя съпруга — сега и завинаги.
— Но… Но какво ще стане с… — Той затвори устата й с гореща, гладна целувка, която извика накъсани звуци от гърлото й. После помилва голите й гърди, прокара език по зърната им, и коленете на Катрин се огънаха. Единствено силните му ръце й попречиха да падне. Люсиен пъхна коляно между краката й, разтвори бедрата й и притисна тръпнещата плът. Болезнена тръпка я прониза. Тялото й пулсираше и се извиваше. Беше влажна и готова за него, и толкова замаяна, че не съзнаваше какво става. Люсиен обгърна с длани гърдите й — милваше ги, вкусваше ги, дразнеше ги. Треперещите й пръсти се плъзнаха в косата на тила му, развързаха черната лента и гъсти копринени кичури погалиха дланите й.
Целуваше я, докато ръцете му се бореха с копчетата на брича му. Пръстите му си проправиха път през гъстите, къдрави косъмчета между бедрата й и проникнаха в нея — отначало нежно, после по-дълбоко. Знаеше добре къде точно да я докосне, как да й достави удоволствие. Горещият пламък на желанието лумна дълбоко в нея и Катрин се чу да произнася името му.
Люсиен я милваше с кръгообразни движения и с умението на опитен любовник.
— Аз съм твой съпруг — прошепна той, а движенията на пръстите му засилваха нуждата й от него. — Кажи го.
Катрин простена.
— Кажи го — пророни дрезгаво той.
— Ти си… мой съпруг.
Маркизът разтвори краката й и проникна в нея с един единствен тласък, който я повдигна от земята. Катрин се притисна към широките му рамене, ноктите й се впиха в кожата на гърба му, устните й затрепериха.
Люсиен бавно се отдръпна от нея, после нахлу още по-дълбоко. Заля я непоносима вълна на удоволствие. Навън и пак навътре, бавно и целенасочено. Мускулите му се свиваха и отпускаха, плътта й се свиваше мъчително около него. Люсиен я повдигна, намести краката й около кръста си и отново нахлу в нея.
— Господи, от толкова време мечтая за това. — Проникнал дълбоко, движеше се в нея бавно и равномерно. Катрин не можеше да мисли, забрави дори и да диша.
Гласът му сякаш долетя отдалече, дрезгав и приглушен.
— Толкова си сладка… така съвършена. — Думите му съвсем я замаяха. Катрин висеше в някаква безтегловност, тялото й тръпнеше от желание и жажда. Още два мощни тласъка, и ноктите й издраха раменете му, устните й прошепнаха името му. Тялото й мъчително се сви, а после се отпусна, разтърсено от непоносимо удоволствие.
Люсиен нахлу в нея за последен път, преди тялото му да я последва и да се отпусне. Притисна ханша й към себе си, а семето му се изля дълбоко в нея. Катрин се притискаше към него и си мислеше колко много го обича и колко приятно е да го чувства до себе си по този начин. И колко много е искала точно това да се случи.
17
Изминаха дълги минути. Люсиен нежно целуна Катрин по шията и я пусна на земята. Усещаше тялото си приятно отпуснато и задоволено — нещо, което не му се бе случвало от седмици насам. Долавяше лекия аромат на парфюма й, вкуса на устните й върху своите. Харесваше му усещането — да я държи в прегръдките си.
Целуна я и се наведе да вдигне ризата й. Тя я плъзна през главата си, докато той си закопчаваше панталона.
Не бе възнамерявал да я обладае — беше дошъл в колибата, за да сложи край на неприличните й занимания, но гневът му бе преминал в желание и го подтикна към действие. Сега, когато си спомняше изживяното, не съжаляваше за този порив.
Погали я по лицето, а мислите му се върнаха назад във времето, при други жени. Макар че никога не се беше проявявал като себичен любовник, обикновено просто използваше телата на жените, както и те неговото — доставяше си удоволствие и след като приключеше, не оставяше нищо от себе си при тях.
С Катрин обаче беше различно. Пожелаваше я всеки път, щом я погледнеше. Когато правеше любов с нея, част от него сякаш му се изплъзваше както никога преди. Искаше да й достави удоволствие, да се слее изцяло с нея, докато забрави къде свършва неговото тяло и откъде започва нейното. Катрин разпалваше у него чувства, непознати досега, и нуждата му от нея се разрастваше с всеки път, когато се любеха.