Последният койот
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният койот». Краткое содержание книги:
Започна да преглежда папките в чантата. Най-много го интересуваха откъснатите листове от папката по следствието за убийството на Марджори Лоу. Хвърли поглед на формулярите и не откри нищо изненадващо или неочаквано.
Обобщението на разговора на Маккитрик — Ено с Джони Фокс в присъствието на Арно Конклин и Гордън Ми-тел беше сред тях и Бош успя да долови стаената ярост на Маккитрик от развоя на срещата в начина, по който бе описал ситуацията. В последния параграф яростта вече не беше сподавена.
Разговорът със заподозрения е окачествен от долуподписания като безполезен поради натрапчивата намеса на А. Конклин и Г. Мител. Двамата служители на „обвинението“ отказаха да позволят на „техния“ свидетел да отговори на въпросите пълно или според мнението на долуподписания с цялата истина. Дж. Фокс остава заподозрян на този етап, докато не се установи категорично достоверността на алибито му и не се анализират отпечатъците.
В папката нямаше нищо друго съществено и Бош осъзна, че тези страници бяха извадени от Ено единствено заради упоменаването на Конклин в следствието. Ено прикриваше следите му. Когато Бош си зададе въпроса защо го е правил, веднага в съзнанието му изникнаха банковите разписки, които са се намирали в сейфа заедно с откраднатите документи. Това бяха доказателствата за сделката.
Бош извади пликовете и започна да разглежда пощенските клейма, като ги подреждаше по хронологичен ред. Най-ранното, което откри, бе изпратено на „Маккег Инкорпорейтед“ през ноември 1962. Това правеше една година след убийството на Марджори Лоу и два месеца след смъртта на Джони Фокс. Ено бе натоварен с разследването на случая Лоу, после, според Маккитрик, и с убийството на Фокс.
Бош беше вътрешно убеден, че е на прав път. Ено бе изстисквал Конклин. А може би и Мител. Той някак си е разбрал това, което Маккитрик не е знаел, т.е., че Конклин е бил забъркан с Марджори Лоу. Може би даже е знаел, че Конклин я е убил. Това е било предостатъчно, за да може да изцежда от Конклин по хилядарка месечно до живот. Парите не бяха много. Ено явно не е бил алчен, макар хиляда долара в началото на шейсетте вероятно са били дори повече от заплатата му. Но количеството нямаше значение за Бош. Плащането обаче го интересуваше. То бе признание. Ако успееше да хване връзката му с Конклин, това вече щеше да е неоспоримо доказателство. Бош усети, че се вдъхновява. Документите, запазени от починало преди пет години корумпирано ченге, може би бяха именно това, което му трябваше, за да застане лице в лице с Конклин.
Сети се нещо и се огледа за обичайната редица телефонни автомати. Погледна часовника си, после вратата на ръкава. Пред нея се трупаха хора, готови да се качат на борда и вече показващи признаци на нетърпение. Бош пъхна папката и пликовете обратно в чантата и занесе багажа си до телефонната кабина.
Мушна в апарата фонокартата си и набра номера на информацията в Сакраменто. После се обади в щатските служби и помоли да го свържат с Регистъра на корпорациите. След три минути вече знаеше, че „Маккег Инкорпорейтед“ не беше калифорнийска фирма и никога не е била, поне в архивите от 1971 година. Затвори и повтори същата процедура, само че този път се свърза с щатските служби на Невада в Карсън Сити.
Служителката му каза, че „Маккег Инкорпорейтед“ вече не съществува, и го попита дали все пак се интересува от информацията, с която разполага щатът за нея. Той развълнувано отвърна „да“ и служителката го уведоми, че запитването ще отнеме известно време. Докато чакаше, Бош извади бележника си и се приготви да записва. Забеляза, че вратата на неговия ръкав бе отворена и хората тъкмо започваха да се качват на борда на самолета. Не го беше грижа, щеше да го изпусне, ако се наложеше. Изкушението беше прекалено голямо, затова остана вкопчен в телефонната слушалка.
Бош плъзна очи по редиците с игрални автомати в центъра на терминала. Бяха претъпкани с хора, които опитваха късмета си за последен път преди тръгване или се пробваха за първи път, след като бяха слезли от самолетите си, идващи от цялата страна и от целия свят. Играта на комар с автомати никога не беше привличала Бош. Не я разбираше.
Като гледаше застаналите пред машините хора, лесно можеше да отгатне кой печели и кой губи. Не беше необходимо да си детектив, за да го разбереш. Забеляза една жена с плюшено мече под мишница. Тя дърпаше ръчките на два автомата едновременно и Бош видя, че единственото, което удвояваше, бе загубите си. От лявата й страна мъж с черна каубойска шапка пълнеше машината с монети и дърпаше ръчката назад колкото се може по-бързо. Бош забеляза, че той играеше с монети от един долар и на всяко завъртане попадаше на максималната игра с пет долара. Изчисли, че за времето, докато го гледаше, човекът бе изгубил безвъзвратно поне шестдесет долара. Той поне не носеше плюшено животно.