Примката на совата
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Примката на совата». Краткое содержание книги:
Бош е едновременно полицаят, който извършва ареста, и основният свидетел в процес, който е вдигнал градуса на холивудските медии.
Междувременно бившият агент от ФБР и колега на Бош Тери Маккейлъб е извикан на помощ от полицейското управление в Лос Анджелис. Тери е специалист по особено тежки престъпления. Неговият случай се преплита с разследването на Бош, което поражда тежък конфликт между двамата мъже.
След всяко хранене Маккейлъб обикаляше къщата и проверяваше вратите. Този нервен навик се бе превърнал в рутина. Къщата беше обгърната в плътна мъгла. Когато поглеждаше през задните прозорци, не можеше да види дори светлините на кея. Запита се дали мъглата стига до континента. И дали в този миг Хари Бош не наднича към нея от своя прозорец.
На сутринта Грасиела пое бебето, а Маккейлъб, изтощен от безсънната нощ и всичко останало, спа до единайсет. Когато се събуди, в къщата царуваше тишина. Излезе от спалнята само по слип и тениска. В хола и кухнята нямаше жива душа. Грасиела бе оставила бележка на кухненската маса. Отивала с децата на църква, я след това щяла да обиколи магазините. Обещаваше да се прибере към дванайсет.
Маккейлъб отиде до хладилника и извади грамадния буркан с портокалов сок. Наля пълна чаша, после взе ключовете си и се върна в коридора при заключеното шкафче. Извади отвътре найлоново пликче с утринна доза от лекарствата, които го поддържаха жив. На всяко първо число двамата с Грасиела грижливо отброяваха дозите и ги подреждаха в пликчета с надписани дати. Така беше по-лесно, отколкото по два пъти на ден да отварят десетки шишенца.
Той отнесе пликчето в кухнята и започна да преглъща хапчетата по две-три с портокалов сок. Вършеше го механично и зяпаше през прозореца към пристанището. Мъглата се бе разсеяла. Все още не беше съвсем ясно, но успя да види „Попътно вълнение“ и една лодка, вързана за перилата.
Пристъпи до кухненските чекмеджета и извади бинокъла, с който Грасиела го наблюдаваше как потегля или пристига в пристанището. Излезе на верандата. Фокусира бинокъла. На палубата не забеляза никого. Не можете да види през огледалната врата на каюткомпанията. Премести бинокъла към лодката. Разпозна я — една от онези, които се даваха под наем на кея.
Маккейлъб се върна вътре и сложи бинокъла на масата, докато събираше в шепа останалите хапчета. Взе чашата и отиде в спалнята. Изпи лекарствата, докато се обличаше. Знаеше, че Бъди Локридж не би наел лодка, за да стигне до „Попътно вълнение“. Бъди познаваше моторницата на Маккейлъб и просто щеше да вземе нея.
На яхтата имаше друг човек.
Слизането до кея му отне двайсет минути, защото Грасиела бе взела електромобилчето. Най-напред той отиде да провери кой е наел лодка, но гишето беше затворено и на него висеше табелка, че има обедна почивка до дванайсет и половина. Маккейлъб погледна часовника си. Беше дванайсет и десет. Не можеше да чака. Той слезе на кея, скочи в моторницата и включи двигателя.
Докато се движеше по фарватера към „Попътно вълнение“, огледа страничните прозорци на каюткомпанията, но не забеляза никакви признаци за човешко присъствие. Изключи двигателя на двайсет и пет метра от яхтата и лодката безшумно измина останалото разстояние. Маккейлъб разкопча джоба на якето и извади служебния пистолет, останал от времето, когато работеше за Бюрото.
Гумената лодка леко се блъсна в борда близо до другата моторница. Маккейлъб надникна вътре, но не видя нищо освен една спасителна жилетка. Нямаше никакви следи от човека, който я бе наел. Той прекрачи на палубата, клекна и закрепи въжето на своята лодка. Надникна напред, но видя само собственото си отражение в огледалната плъзгаща се врата. Налагаше се да тръгне натам, без да знае дали някой не го наблюдава отвътре.
Отново клекна и хвърли поглед наоколо. Питаше се дали да не отиде обратно на кея и оттам да повика патрулния катер. След малко отхвърли идеята. Погледна нагоре към къщата, после се изправи. Прикривайки пистолета зад бедрото си, той пристъпи към вратата и огледа ключалката. Не личеше да е разбивана. Дръпна дръжката и вратата се плъзна настрани. Маккейлъб помнеше твърдо, че вчера я беше заключил, преди да си тръгне с Реймънд.
Прекрачи вътре. В каюткомпанията беше тъмно. Нямаше следи от грабеж. Той затвори вратата зад себе си и се ослуша. Тишина. Само отвън водата се плискаше около борда. Плъзна поглед към стълбичката, която водеше надолу. Вдигна пистолета пред себе си и тръгна натам.
Второто от четирите стъпала изпращя под тежестта му. Маккейлъб застина и се ослуша. В тишината чу само неспирния плясък на вълните около яхтата. Долу имаше късо коридорче с три врати. Отпред беше каютата, превърната в кабинет и склад.
Вратата отдясно беше затворена и Маккейлъб не помнеше дали я е оставил така. Другата, отляво, беше широко разтворена и закрепена за стената, за да не тропа от клатенето на яхтата. Вратата отпред беше открехната и леко се полюшваше. Вътре светеше и Маккейлъб разбра, че е включена лампата над вграденото писалище. Реши първо да провери лявата каюта, после кабинета и накрая дясната. Когато пристъпи напред, долови мирис на цигарен дим.