Лилия в нощта
- Автор: Бъзби Шърли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежина Събева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лилия в нощта». Краткое содержание книги:
Ала в същия миг се закле дълбоко в себе си никога да не й признае колко много я обича. Чувстваше се ужасно в ролята на влюбен, нямаше й доверие и тя никога не биваше да узнае колко е силна любовта му. Това можеше да стане мощно оръжие в ръката на една алчна жена. Защо трябваше да се влюби точно в нея? В тази пленителна, пресметлива, огнекоса мегера?
Поне щеше да се наслаждава на тялото й и да си достави удоволствието да я подчини веднъж завинаги в леглото. Изведнъж кръвта му кипна, обзе го лудо желание да държи Сабрина гола в прегръдките си. Очите му се замъглиха от страст.
Сабрина се взираше като хипнотизирана в протегнатата му ръка. Копнееше да я целуне, както й беше предложил. Нищо друго не желаеше така силно, както да покрие е целебни целувки ръцете, устните, тялото му… Насила откъсна очи от окървавената ръка и срещна погледа му. Дъхът й спря. Изразът в очите му беше недвусмислен и тя почувства как тялото й реагира. Наведе очи и се опита да пренебрегне топлата вълна в утробата си. Без да иска сведе поглед към долната част на тялото му и потръпна, защото впитите панталони недвусмислено издаваха мъжката възбуда.
Странна усмивка заигра по устните му. Той пристъпи още една крачка и зашепна:
— Мъжът не може да скрие онова, което усеща. Жената обаче… — Устата му се доближи до нейната. — Жената може всичко. Мъжът узнава дали тя реагира на близостта му само като я докосне. — Ръката му бавно обхвана гърдата й, палецът поглади зърното, което се втвърди веднага, устните му леко докоснаха ъглите на устата й и той продължи: — Приблизително така…
Безпомощна, Сабрина се опита да се пребори с желанието, което напираше в тялото й. Не биваше да се люби е него още сега. Макар че беше решила да приеме безсрамното му предложение, това тук беше друго. Не можеше да понесе любовта й да послужи като разменна монета — тялото й срещу свободата. Не биваше да го допуска до себе си, не биваше да му позволява да я милва. О, но беше толкова сладко, толкова прекрасно да усеща твърдата му ръка по тялото си! Тялото й пламтеше от желание. Гласът й прозвуча дрезгаво:
— Не! Нали обеща да ми дадеш време за размисъл.
— Съжалявам, скъпа, уговорките свършиха. Сега вече край. — Ръцете му сграбчиха раменете й и той я притисна към себе си. — Стига празни приказки! — И устните му се впиха в нейните.
Сабрина се предаде и от гърлото й се изтръгна въздишка. Защо да се противи? И двамата го искаха.
Брет я вдигна на ръце и я понесе нагоре по стълбата. Той я желаеше и в момента това й стигаше. По-късно щеше да мисли за последствията. Много по-късно, каза си тя, пияна от желание, когато Брет блъсна вратата към спалнята си, пресече бързо преддверието и я положи на леглото.
Той дишаше тежко, но гласът му прозвуча развеселено, когато легна до нея и промърмори:
— Следващия път ще се погрижа леглото да не е толкова далеч…
А после устата му се притисна настойчиво към нейната и светът наоколо бе забравен. Останаха само те двамата. Сабрина отговори на целувката му и всяка съпротива се разпадна.