Разделяй и владей
- Автор: Кланси Том
- Серия: op-center #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Разделяй и владей». Краткое содержание книги:
Заговорниците решават да вдигнат залога, като свалят президента на Съединените щати. В съответствие с пъкления си план те го убеждават, че е умствено нестабилен, и са на път да извършат мълчалив държавен преврат.
Пол Худ и хората от Оперативния център…
… ще влязат в бясна надпревара с времето…
… ще предотвратят войната…
… ще спасят честта на президента и ще разобличат предателите…
— Генерал Орлов, има ли някакви сведения за хората ни, които са по петите на Харпунджията? — попита Худ.
— И двамата се намират в хотела, в който той е отседнал — отвърна Орлов. — Сега се готвят да го нападнат.
— Да го ликвидират ли, или да го заловят?
— Не разполагаме с достатъчно хора, за да го заловим — каза Орлов. — Истината е, че нямаме достатъчно хора да се справим и със задачата за ликвидирането му. Изправени сме пред голям риск, Пол.
— Разбирам — каза Худ. — Генерале, информацията, че иранската петролна платформа е била нападната от иранци сигурна ли е?
— Докато частите от телата им не бъдат събрани и те не бъдат идентифицирани, бих могъл само да кажа, че това е много вероятно — рече Орлов.
— Добре — каза Худ. — Ще предам тази информация на президента. Съветниците му го карат да прибегне до военна сила. Явно трябва да го убедим да изчака.
— Съгласен съм — каза Орлов. — Нашите въоръжени сили също са приведени в бойна готовност.
— Обади ми се, ако успееш да узнаеш още нещо — каза Худ. — Благодаря ти, генерале. Много ти благодаря.
Той затвори телефона. Изскочи от залата и се затича по покрития с килим коридор към Овалния кабинет. От стената го погледнаха рисуваните портрети на президента Удроу Уилсън и първата дама Едит Болинг Уилсън. Тя беше управлявала добре страната през 1919, когато съпругът й беше получил удар. Беше се грижила за здравето му и беше защитавала по най-добрия начин интересите на държавата, без да използва това за собственото си издигане. Сега дали сме станали по-корумпирани от онова време? Или пък границата между доброто и злото вече беше напълно заличена? Могат ли добродетелни цели да оправдаят незаконни средства за постигането им?
Така човек можеше да полудее. Худ разполагаше с информация и с убедителен, много вероятен сценарий. Беше накарал Фенуик да пребледнее, когато му беше казал, че Харпунджията е бил заловен. Обаче нямаше доказателство, а без него не виждаше как щеше да убеди президента да не избързва и да прояви по-голяма предпазливост, независимо от това как ще постъпи Иран. Малко вероятно беше да разчита на помощ от Съвета на началник-щабовете. Вече 20 години военните изгаряха от желание да получат законно основание да си го върнат на Техеран.
Зави зад ъгъла и стигна до Овалния кабинет. Офицерът от охраната, който беше на пост пред вратата, го спря.
— Трябва да видя президента — каза му Худ.
— Съжалявам, сър, трябва да си вървите — настоя младият човек.
Худ извади значката, която висеше на врата му.
— Имам достъп на синьо ниво — каза той. — Мога да влизам тук. Моля ви, почукайте и кажете на президента, че съм тук.
— Сър, това няма да ви помогне — каза човекът от президентската охрана. — Съвещанието беше преместено долу.
— Къде? — попита Худ. Обаче вече знаеше.
— В залата за извънредни ситуации.
Худ се обърна и изруга. Фенуик беше прав, като беше казал, че ще му попречи да види президента. Единственият начин да влезе долу беше да разполага със значка за следващото ниво, което беше червено. Всеки с такова ниво можеше да влезе вътре. Фенуик го беше изиграл.
Худ се върна в правителствената зала. Продължаваше да държи в ръка мобилния телефон и да почуква с него отворената си длан. Прииска му се да захвърли проклетото нещо. Не можеше да се обади на президента по телефона. Обажданията в залата за извънредни ситуации минаваха през различен номератор от останалите телефонни номера в Белия дом. Той нямаше разрешение за пряко избиране, а Фенуик сигурно се беше погрижил да се попречи на всякакви опити от страна на Худ да се обади по телефона в залата за извънредните ситуации. Худ беше свикнал с подобни предизвикателства и забавяния. Но винаги беше имал достъп до нужните му хора, за да може да разговаря с тях и да ги убеди. Дори когато терористите превзеха Съвета за сигурност на ООН, пак имаше начини да се влезе вътре. Бяха му нужни само решителност и подходящи хора, за да го направи. Не беше свикнал да бъде напълно изолиран като сега. Беше ужасно изнервящо.
Спря се и погледна към портрета на Удроу Уилсън, а после и към този на госпожа Уилсън.
— Мамка му — изруга Худ.
Погледна към телефона си. Може би пък не беше толкова изолиран, колкото си мислеше.
Пак хукна по коридора и се върна в правителствената зала. Беше готов да се обзаложи, че имаше един канал, който Фенуик не беше затворил.