Скрито-покрито
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрито-покрито». Краткое содержание книги:
Господин Кармоди се беше изправил. Приличаше на човек, който е станал свидетел на чудо. С благоговение се втренчи в стария си приятел — познаваше го отдавна, на едва сега разбираше колко е благороден.
— Уайвърн! — прошепна със страхопочитание.
— Кармоди! — радушно се отзова полковникът. — Как са щуките?
— Щуките ли? — недоумяващо примигна Лестър, който още беше замаян от щастие. — Какви щуки?
— Онези, дето плуват в езерото. Успя ли да уловиш най-голямата?
— Още не съм.
— Да дойда ли днес следобед да си опитам късмета?
— Да.
— Той каза „да“ — отново преведе Джон.
— Господи, какъв съм глупак! — промърмори полковникът. — Преди малко вдигнах скандал на дъщеря ми, задето иска да се омъжи за човек от твоето семейство.
— Вярно ли е? — изпъшка господин Кармоди, а Джон се вкопчи в ръба на масата. Сърцето му подскочи, за миг стаята сякаш закръжи пред очите му.
— Да — отговори Уайвърн и отново дрезгаво се изкиска, а на Джон му хрумна, че Пат със сигурност не е наследила от баща си мелодичния си глас. С умиление си спомни звънливия й смях, който напомняше на подрънкване на сребърни камбанки.
— Сериозно ли говориш? — отново попита Лестър.
— Разбира се. Малко преди да дойдете ми съобщи, че възнамерява да се омъжи за твоя племенник Хюго.
ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Мъдри съвети от един прародител
I
Преди няколко години, когато играеше в юношеския национален отбор по ръгби, през един дъждовен следобед на стадиона в Дъблин Джон самоотвержено беше затиснал с тялото си топката, тъкмо когато шестима ирландски нападатели, изпълнени с келтски ентусиазъм, решиха да я ритнат. Досега той смяташе, че едва ли отново ще има толкова болезнено и неприятно преживяване, но очевидно се бе лъгал.
Вкопчи се още по-здраво в масата, за да не падне, и примигна, сякаш му бяха ударили плесница. За секунда затвори очи и промълви:
— За Хюго ли?
Усети вцепенение като през онзи отдавна отминал ден в Дъблин, когато му се струваше, че по него пълзят множество стоножки с подковани обувки. За миг сърцето му престана да бие, силите го напуснаха. В момента изпитваше странно безразличие, но знаеше, че по-късно ще почувства непоносима болка.
— За Хюго ли? — повтори.
Ушите му бучаха, но все пак чу гласа на чичо си, който каза, че новината го радва. Внезапно Джон усети, че му е невъзможно да остане в една и съща стая с човек, който се радва, задето Пат и Хюго са се сгодили. Отдръпна се от масата, със залитане тръгна към остъклената врата и излезе в градината. Като видя Пат, която се разхождаше по моравата, странното вцепенение го напусна. Сякаш се сепна и се събуди от дълбок сън. Отначало в гърдите му бушуваха различни чувства, които след малко изкристализираха в изпепеляваща ярост.
Беше жестоко наранен, но гневът му пречеше да осъзнае колко сериозна е душевната му травма. Пат изглеждаше толкова съблазнителна и толкова невъзмутима, сякаш пет пари не дава, че е направила за посмешище един достоен младеж, като е пробудила надеждите му само за да ги стъпче в калта, че го е накарала да мечтае само за да разруши илюзорния му свят. Силната му обич към нея бе заменена от омраза.
Тя се обърна и двамата мълчаливо се спогледаха. Сетне Джон промълви с глас, който сякаш не беше неговият:
— Добро утро.
— Добро утро — отвърна Пат и отново настъпи тишина.
Девойката не извърна очи, макар Джон да беше на мнение, че при тези обстоятелства поне би могла да се престори на смутена. Продължи да се взира в него, а в погледа й се четеше странно предизвикателство. После вирна брадичка. Поведението й ясно говореше, че той не е човекът, когото бе обнадеждила с целувка след романтичната нощна разходка с лодка, а само нежелан натрапник, който нарушава спокойствието й.
— Върнал си се от пътуването… — отбеляза с леден тон.
Джон преглътна. Чувстваше, че голяма буца е заседнала в гърлото му. Трябваше да отговори, но се страхуваше, че ще започне да заеква. В подобни случаи един мъж не желае заекването му да издаде, че не е най-щастливият и безгрижен човек на света.
— Разбрах, че с Хюго сте се сгодили. — Говореше бавно, като разделяше сричките, за да не се сблъскат, както им се искаше.
— Да.
— Поздравявам те.
— Редно е да поздравиш него, а на мен да пожелаеш щастие.
— Пожелавам ти щастие — повтори младежът, приемайки шаблонния израз, препоръчван от наръчника за добро поведение.