10⁻⁹ (Нано)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «10⁻⁹ (Нано)». Краткое содержание книги:
Последното изпитание е изпитание чрез изобилие. Изпитание чрез материално неограничена свобода. Изпитание — или изкушение? — е отмяната на смъртта като нещо задължително за всяко живо същество.
Хората вече не могат да останат същите, каквито са били преди.
— Около нас ВЕЧЕ Е потоп, Филип — каза Лидия. — И постепенно се давим. Нека се спаси това, което може да се спаси.
— Какви ги говориш? — подскочи отново адвокат Кремен. Озърташе се от андроидката към Атанас като приклещен в ъгъла плъх. — Какъв потоп?!
— Нима не си се досетил, че ОГРАНИЧЕНИ асемблери НЯМА? Наномашините са направени УНИВЕРСАЛНИ. Ограничен е интерфейсът за активиране на безбройните им функции и приложения. Само че рано или късно ще бъде разбит и с всяка година това става все по-вероятно, даже с всеки изминал ден, час и секунда. Ще се случи пробив в Пробива. И не се знае кой ще се докопа до пълния спектър опции на нанотехниката. Тогава на човечеството му остава да се уповава само на Активните щитове… което няма да е достойно за разумни същества. Светът няма да загине, може би, но ще претърпи фазово разделяне, при това експлозивно. И то ще причини много трагедии. Вярваш ли, че стратегията на Плавния преход е предвидила такава възможност? Вярваш ли, че Администрацията има наистина намерение да изпълнява същата тази стратегия? По-скоро ще се стреми да прави прехода още по-плавен и краят му — в безкрайното необозримо бъдеще. Ти вярваш ли на планове, в които не са фиксирани срокове за изпълнение? Това е бюрократичен трик, замазване на очите, имитация на дейност. Така посредствената маса, онези „говеда без въображение“ какво да правят с безкрая възможности, освен да се предпазват от бъдещето. Строят бункери от кълновете на това бъдеще, за да не го допуснат да се случи… или поне да го отлагат, отлагат… Това е губеща стратегия, Филип Кремен. Ако Панфедерацията бе сама на планетата, единна глобална държава, каквато бе замислена, но не сполучи да стане, отлагането и забавянето на Прехода не би било толкова фатално. Само че не сме сами. И в крайна сметка Блокът, дори и Южното сдружение ще преодолеят вътрешните си противоречия, ще се излеят в космоса и ще дадат нов тласък на човешкото развитие. От гледна точка на вида Хомо сапиенс нищо не се губи. Губи се само потъналият в пасивност клон на човечеството, същият клон, на който седиш ти, той, аз и всички панфедерални граждани. Разбра ли сега? Не? Ще го кажа другояче. В Блока ПРАВЯТ нещо, мъчат се да разчупят настъпилата цивилизационна стагнация, въпреки че се спъват от собствените си предразсъдъци. Но тук, в Западния свят, сме се вкопчили в сигурността на момента и не правим НИЩО, А така само ще погубим на нашата цивилизация. Ще оставим простор за развитие на културните модели от Блока. Само че винаги е по-добре да има разнообразие от модели, отколкото да доминира само един, защото без външен коректив той деградира.
— Лидия, момент, за какви култури и цивилизации става дума?!
— Имам предвид смисъла по Островски и другите продължители на Тойнби — педантично, чисто в духа на ИИ вметна жената.
— Но вашите действия ще отприщят РАЗПАДАНЕ на обществото!
— Старият тип общество — намеси се Атанас.
— Не, не просто старото общество! — извика Филип. — САМАТА идея за общност отива по дяволите! Културните модели, за които говориш, ще се пръснат на милиард несъединими късчета, всеки индивид за себе си!…
— Именно. Вместо няколко културни модела ще съществуват милиарди. В крайна сметка, не само ОБЩНОСТТА е монополен носител на традициите. Вече не.
— Но няма категоричен прецедент за това, че отделната личност е адекватен носител на културата на своя народ!
— Има условия за такъв прецедент. Защото сега всеки е в състояние с лекота да е енциклопедист. Това е животът, Филип. Разнообразието. Множеството варианти. Унификацията е смърт. Учудена съм, че не го разбираш.
— Лидия… много те уважавам и ценя… аргументите ти са… чудесни. И все пак тезата ти е спорна. Нека поразсъждаваме и обсъдим всичко спокойно и конкретно, стъпка по стъпка. А конкретното е, че Атанас иска да избяга от Земята, което нарушава Общественото споразумение от Година трета след Пробива, а то е с ранг на закон и престъпването му се санкционира като деяние с висока степен на обществена заплаха. Да оставим засега настрани по-мащабните неща… Нали разбираш, че даже да успееш да помогнеш на Атанас да избяга, ти ще се озовеш на топа на устата? Дай да си говорим конкретно и лично! Майната му на обществото! Бива ли да правиш жертва, моите уважения, наистина шапка ви свалям, но нима и двамата ще приемете една жертва, която може да се избегне!? Не вярвам и не мисля, че светът ще се взриви след двайсет-трийсет години, нито че Блокът ще се отърси от собствените си предразсъдъци толкова скоро. Имате време да почакате! Добре, не се отказвайте… само го отложете. А? — довърши почти жално адвокатът.