Последна песен
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Последна песен». Краткое содержание книги:
Вероника среща Уил, чаровното момче с лешникови очи, с когото открива трепетите на първата любов. Намерила пътя към прошката, тя отключва сърцето си за своя баща и от разбунтувана тийнейджърка се превръща в зряла млада жена.
И въпреки изпитанията на съдбата любовта е тази, която успява да заличи всеки мрачен спомен и да излекува и най-болезнените рани.
Скот поклати отвратено глава.
— Отдавна сме приятели… но винаги по твоите правила. Както ти поискаш. Искаш да скъсаш с Ашли, искаш да излизаш с Рони, искаш да не тренираш, искаш да се правиш на герой. Е, знаеш ли какво? Този път сбърка. Говорих с лекарите. Казаха ми, че не си постъпил правилно. Че носейки я към пикапа, може и да си влошил положението. И какво спечели? Благодари ли ти Блейз? Не, разбира се. И няма да го направи. Но ти предпочете да прецакаш приятеля си, защото най-важни са твоите желания.
Скот сякаш го зашлевяваше с думи, ала те само разпалиха гнева му.
— Овладей се, Скот — каза Уил. — Този път не си в центъра на вниманието.
— Но ти ми го дължиш! — изкрещя Скот и пак удари шкафа. — За едно-едничко нещо те молех! Знаеш колко много залагах на турнира!
— Не ти дължа нищо — пророни през зъби Уил. — Прикривам те от осем месеца. Писна ми Маркъс да си играе с нас на котка и мишка. Трябва да кажеш истината. Нещата се промениха.
Уил се обърна и тръгна към вратата. Когато я отвори, чу Скот да го пита:
— Какво си направил?
Уил се обърна пред полуотворената врата и с непоколебима решимост срещна очите на Скот.
— Както казах, трябва да си признаеш.
Изчака Скот да осъзнае думите му и излезе, захлопвайки вратата зад гърба си. Тръгна между колите и чу приятеля си да вика:
— Искаш да ми съсипеш живота? Искаш да отида в затвора заради един неволен инцидент? Няма да стане!
После Скот отново заналага с юмрук шкафа в съблекалнята.
29.
Рони
Следващата седмица беше напрегната и за двамата. Рони се опитваше да осъзнае насилието, на което бе станала свидетел, както и начина, по който то я накара да се почувства. Не обичаше агресията, не обичаше да вижда как нараняват хора и знаеше, че това рядко подобрява положението. Ала не можеше да се гневи на Уил. Не искаше да се примири със случилото се, но пък начинът, по който той буквално сломи трима противници, я караше да се чувства по-сигурна, когато е с него.
Уил обаче беше потиснат. Беше убеден, че Маркъс ще се оплаче в полицията и всеки момент ще го задържат. Рони усещаше, че го тревожи и друго, но не го споделя. Незнайно защо със Скот не си говореха и тя се питаше дали това не е причината за безпокойствата на Уил.
Семейството, естествено, също даваше своя принос. Особено майка му. Рони я видя на два пъти след сватбата — веднъж, докато чакаше в пикапа пред къщата Уил да си вземе чиста блуза, и втори път в ресторанта в центъра на Уилмингтън, където обядваха с него. Тъкмо седнаха, когато Сюзън влезе с група приятели. За разлика от Уил Рони виждаше идеално входа. И в двата случая Сюзън преднамерено й обърна гръб.
Не му разказа за това. Той тънеше в собствения си свят от тревоги и разкаяния и не забелязваше, че майка му явно смята Рони за лично отговорна за трагедията, сполетяла Блейз.
Стоеше пред прозореца в спалнята и наблюдаваше спящия край гнездото на костенурката Уил. Яйцата в другите гнезда бяха започнали да се излюпват и следобеда махнаха клетката. Не искаха да оставят гнездото цяла нощ на произвола на съдбата и Уил предложи да го пази — така или иначе гледаше да се задържа възможно най-малко у дома.
Не й се мислеше за сполетелите ги напоследък грижи, но през ума й започнаха да се нижат картини от лятото. Почти не помнеше момичето, което за пръв път стъпи тук. А лятото още не бе отминало. След няколко дни щеше да навърши осемнадесет и след една последна седмица заедно Уил щеше да замине в колежа. След още няколко дни тя щеше да се яви в съда и после да отпътува за Ню Йорк. Толкова много довършени и толкова недовършени неща…
Рони поклати глава. Коя е тя всъщност? Чий живот живее? И най-важното — къде ще я отведе той?
Напоследък светът й изглеждаше по-реален, по-действителен от всичко преживяно досега — любовта й към Уил, привързаността към баща й, бавното темпо на дните. Животът й следваше нов, спокоен и пълноценен ритъм. Понякога й се струваше, че друг живее в нейната кожа, някой, когото тепърва опознава. Не бе предполагала, че едно тихо крайбрежно градче в далечния Юг ще се окаже изпълнено с повече… живот и драматични събития от Манхатън.
Усмихна се и си призна, че — с малки изключения — лятото всъщност не беше никак лошо. Спеше в тиха спалня до брат си и само стъкло и пясък я деляха от момчето, което обичаше и което споделяше чувствата й. Има ли нещо по-прекрасно на този свят? И въпреки всичко, може би дори заради изпитанията, Рони знаеше, че никога няма да забрави лятото с него, независимо какво щеше да й поднесе бъдещето.