Обратими грешки

Както можеше да се очаква, Мюриъл стана, за да възрази срещу предположението, че Ерно казва истината. Съдията обаче отклони възражението по същия начин, по който бе пренебрегнал на няколко пъти тези на Артър.

— Нека се опитаме да разберем каква е истината. Не бих желал да се съобразяваме кой ни слуша от галерията — каза Харлоу, намеквайки за журналистите от пресата. — Окей, господин Ердай, обяснете ни. Защо чуваме за това сега?

— Първо искам да кажа, че когато натопих Гандолф, не се безпокоях много за него. Смятах, че ако се съберат едно до друго всички неща, за които заслужава наказание, ще му се събере достатъчно, за да полежи дълго… Както вече споменах, ако Лари бе дошъл да разговаряме, щях да му разкажа всичко. Не искам сега да лъжа, че съм имал ясна представа как точно щях да го направя, но зная със сигурност, че щях да намеря начин. Защото му дължах истината. Но сега… сега осъзнавам, че я дължа на Гандолф… Вижте, нищо друго в живота не може да се сравни с умирането, с приближаването към неотвратимата смърт. Може да си мислите, че осъзнавате, че сме на този свят само временно, но когато чуете присъдата от докторите… не знам, може старите хора да възприемат това по различен начин. Майка ми например беше щастлива да умре, защото стигна до осемдесет и шест. Само че когато смъртта подрани… както е при мен… ще ви призная, че през по-голямата част от деня съвсем откровено ме е страх. Наближава. Знаете, че идва. И няма абсолютно нищо, което да направите. Приближава се. Това е страшно. Живееш живота си, преминал си през какво ли не, а краят ти ще е толкова жесток… Може би сте чували, че момчетата, дето очакват екзекуция… те преоткриват вярата. И аз преоткрих моята вяра. Слушам проповедника. И мисля, мисля много. Правил съм ужасни неща. Не зная дали Бог ми е пратил тази болест като наказание, или ми се случи просто защото такива неща се случват. Не очаквам от него телеграма с обяснение. Но изведнъж в мозъка ти се загнездва мисълта, че имаш властта да промениш нещата, да ги направиш по-добри. Точно така се замислих за Гандолф. Той е в затвора вече над девет години и всеки ден от тези девет години той знае също като мен, че тя идва. Идва и той е безсилен да направи нещо. Като мен. С голямата разлика, че той не го заслужава. И ако аз разкажа истината, той ще излезе на бял свят. Той преживява това, което преживявам и аз, само че това не е справедливо. Ето такива мисли ми минават през главата. За себе си вече не мога да променя нищо. Но мога да променя всичко за него. И единственото, което се налага да направя, е да постъпя както е правилно.