Завръщането на нинджата (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част I)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
Спипаха ги в собствения им, отлично замаскиран бивак. Без нито един изстрел, макар там да ги очакваха още четирима. Обесиха ги с главата надолу, осем врели и кипели в джунглата виетконгски рейнджъри, наредени един до друг. После разпраха коремите им чак до шията и ги оставиха на милостта на смъртта. Така щяха да ги открият разузнавачите и на двете воюващи страни — димящите им вътрешности щяха да бъдат доказателство за силата на човешката омраза и извратеност на човешката душа. Двете най-дълбоки рани, които водната може да нанесе…
Рок се оказа наистина неустрашим. Ако не беше натрупаният при подобни операции опит, До Дук положително би го взел за глупак. Рок обаче беше всичко друго, но не и глупак. В движение и с необичайна лекота усвояваше всичко, което трябваше да знае за нощните рейдове, освен това притежаваше вродена способност за бърза преценка на ситуацията и максимално възползване от нея.
На практика Рок приличаше на онези хлебарки, които обитават големите градове и цял месец могат да поддържат живота си от протеина, съдържащ се в отпечатъка на човешки пръст. Душата му се подхранваше от страха, самият акт на убийството — движещ фактор и основна мотивация в живота на повечето от „прилепите“ — за него беше просто инцидент. Червото имаше право да го включи в изпълнението на тази задача…
После, разбира се, те бяха длъжни да спасят самите себе си. От лудостта, или от прекалената гордост може би… Тая работа свърши алкохолът, поне през първите четиридесет и осем часа… След което дойде времето на нервите. И двамата станаха избухливи като сух барут и влязоха в спиралата на естествената реакция едно освобождение неизбежно водеше до натрупвало на ново напрежение.
До Дук беше в компанията на своето момиче — малка виетнамка, която едва ли беше на повече от четиринадесет години. Галеше гъстата й гарвановочерна коса, мазолестите му пръсти се докосваха с такава нежност до кадифената й кожа, че тя се надигна от сламеника и в знак на благодарност целуна трапчинката на гърлото му.
От съседното помещение се разнесе пронизителен вой. Там се беше затворил Рок със своето момиче. До Дук скочи на крака, грабна дългия моряшки нож и хукна да спасява партньора си. Беше убеден, че са го нападнали виетконгци. На прага рязко се спря, кръвта застина в жилите му. Рок беше овързал момичето си с тънък кабел, стегнат толкова яко, че плътта се беше подула като козунак, а от разкъсаната кожа течеше обилна кръв.
— Стиснал в ръка бамбукова пръчка, гол и възбуден, Рок здравата я налагаше.
До Дук неволно си спомни за касапницата, която бяха оставили след себе си в джунглата. Стоеше напълно неподвижен, между свистящите с ритмична последователност удари долавяше тласъците на кръвта в жилите си.
— Какво става? — обади се на виетнамски момичето му, неусетно застанало зад него.
— Виж колко кръв — промърмори До Дук.
— И какво от това? Кръв се пролива всеки ден… — момичето плъзна ръка към слабините му, обхвана с пръсти потрепващия му от възбуда орган и тихо възкликна: — О, твоето оръжие е прекалено твърдо! Какво чакаш още? Ела оттатък, ще те побъркам от чукане!
До Дук тръгна към вратата, отстъпвайки пред настоятелно притисналото се до него момиче, очите му за последен път пробягаха по голото тяло на Рок и окървавената жена. Сякаш гледаше стенопис в изоставен храм, оцелял като по чудо през вековете. В душата му се появи странно чувство, приличаше на болката от стара рана — не особено силна, но в замяна на това постоянна и позната…
Години по-късно До Дук отново имаше повод да си спомни за тази сцена на кърваво насилие. В ноздрите отново го удари сладникавата миризма на кръвта, в ушите му прозвучаха думите на онази полужена — полудете: Ще те побъркам от чукане…
Два дни след като напуснаха базовия си лагер, намиращ се приблизително на пет часа път с катер от Бан Ме Туот, бойците бяха потънали в пот, кал и оризови листа.
Бяха шестима: До Дук и Рок, татуиран чернокож гигант на име Ригс, сапьорът Доналдсън — толкова млад, че любимото му четиво все още бяха комиксите от серията „Доктор Странник — майстор на тайнствените илюзии“, плюс двама от ВГГЗ — съкращение, означаващо Волнонаемна група за гражданска защита. Това бяха местни хора, познаващи отлично терена и преминали специален курс на обучение, воден от инструктори на „Научна фантастика“. Специално тези двамата бяха нунги, заклети антикомунисти, които познаваха като петте си пръста терена на предстоящата операция. Командването на Специалните части често прибягваше до услугите на планинците от племето нунги, които се оказаха отлични разузнавачи и бойци, винаги готови да се бият с „Чарли“ — прякора, обединяващ всички противникови войници.