Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Аманда се връща в стаята си, изважда телефона от чантата си и се кани да позвъни на Бен, да му разкаже за последните си разкрития и да се извини, че е пропуснала да провери аптечката последния път, като бяха тук. Какво й ставаше? Как е могла да пропусне нещо, толкова очевидно?
Но какво значение има, че майка й е злоупотребявала с лекарства, ако продължава да твърди, че е знаела какво върши и че то не е редно? Има ли значение, че майка й рязко е спряла лекарствата или че е взимала такива с отдавна изтекъл срок на годност, ако отказва да пледира за невменяемост, а тя явно ще откаже?
И все пак…
Аманда набира номера на Бен, изслушва неколкократния сигнал и затваря, преди да се е включила гласовата му поща. Няма смисъл да оставя съобщение. Тя сигурно ще е заспала, докато той се прибере. Без съмнение, с Дженифър, залепена за него. И защо не? Защо да не са заедно? Дженифър е привлекателна и умна и майка й едва ли обикаля наоколо да убива хора в хотелските фоайета. Ясно е, че тя е много по-разумен вариант, много по-безопасен. Несъмнено майката на Бен би я одобрила. Както и баща му, мисли си тя и си представя красивия възрастен господин Майерс, сега на меден месец с бившата й учителка по история.
Колко смешно се нареждат нещата.
Бащата на Бен е на около същата възраст, като бившия й съпруг Шон, дава си сметка тя и се намръщва при неприятната мисъл, докато влиза в стаята на майка си и светва лампата. Какво я беше прихванало, та се ожени за Шон все пак? И по-точно какво го беше прихванало Шон, та да се ожени за нея? Наистина, тя беше млада и хубава, но Флорида е пълна с млади и хубави жени, а умни и образовани мъже като Шон не се впечатляваха лесно. Така че какво толкова беше видял в нея? И как е могъл да я обича — как би могъл да я обича, който и да е мъж? — когато собственият й баща беше толкова безразличен? Когато собствената й майка, щом я погледнеше, виждаше през нея и не я намираше достойна за любов?
Аманда отива до нишата зад леглото на майка си и разглежда миниатюрните кристални статуетки на етажерката. Пръстите й нежно докосват малък стъклен пудел с очи и нос от мънички черни зърна.
— Добре, достатъчно. Това доникъде няма да ни заведе. — Отива до тоалетката и нетърпеливо почва да рови в чекмеджетата. — Същите неща, които видях и миналия път — мърмори тя, затваря последното чекмедже и поглежда през прозореца към къщата на госпожа Макгивър отсреща на улицата.
Има някой на прозореца на втория етаж, осъзнава Аманда и отстъпва крачка назад, въпреки че тялото й се навежда напред, за да види по-добре.
— Госпожо Макгивър, вие ли сте? — шепне тя, бавно приближава до прозореца и обляга чело на студеното стъкло, фигурата на отсрещния прозорец се дръпва и изчезва всред завесите. След секунди светлината в стаята угасва.
Няколко минути Аманда се взира в тъмнината и се чуди колко ли от старите й съседи все още са наоколо и дали някой от тях не я наблюдава сега. Може би не е зле да обиколи улицата утре и да поговори с хората, които познават майка й. Възможно е някой да хвърли светлина върху ситуацията. Хората често знаят повече, отколкото си мислят. Въпреки че опитът й я е научил, че обикновено знаят по-малко.
— Добре, достатъчно — казва на всеки, който би могъл да я наблюдава. — За всички заинтересувани, сега ще си лягам. Как намирате новия ми пуловер, впрочем? Харесва ли ви цветът? Не мислите ли, че е прекалено лилав? Добре. Хубаво. Ами, лека нощ и приятни сънища. — Тя изгася лампата, връща се в стаята си и изпълзява в леглото. — Кого заблуждавам? Никога няма да заспя — казва и думите още не са излезли от устата й, когато се унася.
Аманда?
Аманда отваря очи и вижда слабичко момче с голяма дървена глава и висока лимба от черна боядисана коса да върви към нея. Той носи снежнобяла риза, запасана в тесни изтъркани дънки, очите му са зелени, а усмивката широка.
Танцувай с мен, казва той, ръцете му подскачат и заемат танцова поза.
Аманда става от леглото и прави реверанс, а момчето й отговаря с нисък поклон. След секунди тя е обхваната здраво в дървената му прегръдка и той се върти с нея на една висока сцена.
Харесва ми новият ти пуловер, казва й и в този момент студен вятър я блъска в лицето, смразява усмивката й, а кожата й се втвърдява като лед. Ръцете и краката й почват да се мятат безцелно и без грация. Първо дясното й коляно се повдига нагоре, после лявата й ръка, а след това двата крака едновременно. Тогава дясната й ръка се изстрелва на една страна, устата й се отваря и затваря, но гласът, който излиза, не е нейният.