Свещеният камък

Действаха бързо и като тандем. Това бе нещо ново, помисли си той. Не помнеше някога да е работил в тандем с жена. Не му хрумна дори една разумна причина почистването на площадката след отстраняването на змийските останки да събуди у него онези сложни чувства и мисли.

— Какво искаш, когато всичко това свърши? — попита той, докато се миеше.

— Какво искам, когато свърши? — замислено повтори Сибил, наливайки му отново кафе. — Около дванайсет часа сън в разкошно легло с фини чаршафи, а после голяма чаша коктейл „Мимоза“ със закуска в леглото.

— Всички тези неща са добър избор, но имам предвид, какво искаш по-нататък?

— А, в по-философски и общ смисъл? — Сибил наля сок от грейпфрут и джинджифилов сироп върху бучки лед, разклати ги и отпи голяма глътка. — Отначало — почивка. От работата, стреса, този град… не че имам нещо против него. Просто откъсване от всичко, за да празнувам. После искам да се върна тук, за да помогна на Куин и Лейла с плановете за сватбите им, а сега и на Кю за бебето. Искам отново да видя Хокинс Холоу. Искам да изпитам насладата да погледам този град без надвиснала над него заплаха и да зная, че заслугата отчасти е моя. Искам да се върна в Ню Йорк за известно време и да се заловя с работата си, където и да ме отведе. Искам отново да се видя с теб. Последното изненадва ли те?

Всичко в нея го изненадваше, осъзна той.

— Мислех си, че можем да се насладим на дванайсетчасовия сън и закуската в леглото заедно. Където и да е, стига да не е тук.

— Това предложение ли е?

— Така прозвуча.

— Приемам.

— Просто така?

— Животът е кратък или дълъг, Гейдж. Кой знае, по дяволите? Затова — да, просто така.

Гейдж протегна ръка и докосна бузата й.

— Къде искаш да отидем?

— Изненадай ме.

Тя сложи ръката си върху неговата.

— Да кажем… — Гейдж замълча, когато чуха вратата да се отваря. — Нека бъде изненада.