Небесни материи

— Какво общо има дао с всичко това? Според поднебесните текстове, които съм чел, това е само път или движение в естествена посока. Как може едно естествено движение да е свързано с провала на вашия бунт?

— Научната дефиниция е твърде ограничена — рече той. — Дао наистина означава „път“, естествен процес за всички неща. Моята секта съчетава философията на даоизма с тази на будизма.

— Искаш да кажеш, че разбираш значението на дао?

— Съвсем малко, не като даоистките учени, защото моите учители бяха философи. Те разбират от механизма на чи-копията толкова, колкото Платон — от конструкцията на „Сълзата на Чандра“.

— Философи?

— Да — отвърна Рамоночон. — Даоистката философия не е изчезнала като платонската. Когато първият император от династията Хан събрал практикуващите даоисти, за да му направят оръжия, повечето от тях избягали и се скрили в планините на Тибет. След „бунта“ те се срещнали с будисти, които също се криели горе, и така се родило учението чан.

— Това е значи престъплението, което криеш — заяви Жълт заек, която току-що се бе събудила. Тя впи очи в мен и аз почувствах гнева на спартанския дух чак в сърцето си. — Аякс — рече тя с глас, студен като мрамор през зимата, — как можеш да защитаваш един будист, един богохулник?

— Защото ми е приятел — отвърнах спокойно и нещо в погледа ми я накара да трепне и да сведе глава.

— Ние не сме богохулници — възрази Рамоночон.

— Отричате божествения характер на войната — посочи тя.

— Не — поклати глава той. — Отричаме справедливостта на войната и твърдението, че душата се възвеличава по време на битка.

— Това е светотатство — тя положи ръка върху дръжката на затъкнатия в колана й нож.

— Стига! — намесих се аз. — Жълт заек, провиненията на Рамоночон са между него и боговете и той ще отговаря за тях пред по-страховит трибунал от този, който сме в състояние да му Осигурим. По-важни сега са престъпленията на Анаксамандър и Михрадарий.

Жълт заек помълча няколко секунди, сетне попита:

— Какви ще бъдат заповедите, командире?

Въпросът й ме свари неподготвен. През последните няколко дена бях така погълнат от идеята за бягството, че въобще не се бях замислял какво ще правя, след като се освободим. Анаксамандър и Михрадарий трябва да бъдат спрени, разбира се, но…

— Най-важното сега е да осигурим безопасността на Езон — рекох.

— Защо? — попита Рамоночон.

— Сега, след като сме на свобода, всяко действие на шпионите ще бъде приписвано на нас. Убийството на Езон ще засили властта на Анаксамандър над кораба, а това е и желанието на Михрадарий.