Възможност за остров

Несподелената любов е кръвоизлив. През следващите месеци, докато в Испания настъпваше лятото, все още успявах да си казвам, че всичко върви добре, че сме равни в любовта, но за жалост никога не съм имал дарбата да се самозалъгвам. След две седмици тя ми дойде на гости в Сан Хосе и макар да ми отдаваше тялото си със същата непринуденост и без почти никакви задръжки, забелязах, че все по-често се отдалечава на няколко метра, за да говори по мобилния си. По време на тези разговори тя непрекъснато се смееше, много по-често, отколкото с мен, обещаваше, че скоро ще се върне, и намерението ми да й предложа да прекараме заедно лятото се обезсмисли напълно; отведох я на летището почти с облекчение. Бях избегнал раздялата, все още бяхме заедно, както се казва, и следващата седмица аз отидох в Мадрид да я видя.

Знаех, че тя продължава да ходи често по барове и да прекарва понякога цели нощи в танци; нито един път обаче не ми предложи да я придружа. Представях си как отговаря на приятелите си, които я канят да излезе: „Не, тази вечер не мога, с Даниел съм…“ Вече познавах много от тях, повечето бяха студенти или актьори; често в стил груув, със средно дълги коси и удобни дрехи; обратно, някои комично подчертаваха стила мачо или латински любовник, но всички очевидно бяха млади, а и можеше ли да бъде другояче? Понякога се питах колко от тях са й били любовници? Тя никога не правеше нищо, което да ме постави в неудобно положение; но и аз никога не се почувствах част от групата й. Спомням си една вечер, вероятно към десет часа, бяхме около десетина души в един бар и всички оживено говореха за предимствата на различните заведения, някои по-хаус, други — по-транс. От десет минути имах ужасно желание да им кажа, че и аз искам да навляза в този свят, да се забавлявам с тях, да стоя до края на нощта; бях готов да ги умолявам да ме заведат. После случайно забелязах лицето си в огледалото и разбрах. Бях чукнал четирийсетака; лицето ми беше загрижено, сковано, издаваше житейския ми опит, отговорностите, неприятностите; ни най-малко не приличах на човек, с когото някой може да се весели; бях обречен.