Аферата „Олтмън“
- Автор: Ладлэм Роберт, Линдс Гейл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аферата „Олтмън“». Краткое содержание книги:
Часовника поглеждаше през пет минути. Не мина много време и чу познатия шум: отваряше се вратата на президентската спалня. Сам Кастила се появи напълно облечен, изглеждаше свеж, грижливо изгладеният костюм стоеше като изваян на едрото му тяло.
— Кога ще дойде посланикът, Чарли?
— Най-много до двайсетина минути, сър. Звучеше притеснен. Доста притеснен. Натърти, че проблемът бил предостатъчно важен и подхвърли, че вие ще се досетите за какво става дума. Помоли за незабавна среща. Всъщност направо настоя за нея.
— Така ли?
Аурей обаче бе стара кримка и лесно не можеха да го подхлъзнат.
— А вие, г-н президент?
— Какво аз, Чарли?
— Питам вие досещате ли се какво го е притеснило до такава степен?
— Да, досещам се — отвърна Кастила тихо.
— Аз пък не — настоя Аурей.
Президентът преглътна, погледна го тъжно, но не каза нищо повече.
Аурей запази неутрална физиономия: знаеше, че да измъкнеш информация от президента понякога е по-трудно и от проникване във Форт Нокс7. Помълча и след малко рече замислено:
— То това изтичане на информация ни побърка всичките. Забелязвам, че самият аз не споменах и думичка за заседанието по бюджета за отбраната пред личния ми помощник. А Кларънс е с мен вече цели 20 години, че и повече. И зная, че на него мога да му вярвам за всичко, че и живота си мога да му поверя, ама на…
Президентът въздъхна тежко и виновно погледна стария си сътрудник.
— Вярно е, Чарли, трябваше да ти кажа, извинявай.
Поколеба се още малко, сетне направи гримаса и кимна, вече решен да проговори.
— Става дума за китайски кораб на име „Императрица майка“ със специален товар. Отплавал е от Шанхай в началото на месеца на път за Басра. Според непотвърдени засега сведения от достатъчно сигурен източник носи десетки тонове тиодигликол и тионилхлорид.
Аурей зяпна и без да иска, сам изтърси:
— Химически оръжия — нервнопарализиращи, кожнопоразяващи… „Инхъ“, а…
— Да, само че днес светът е доста по-сложен, значително по-двузначен и опасен — тъжно отвърна Кастила. — Направо носталгия да те хване по онова време, дето, образно казано, основната конфронтация бе между двамина космати гиганти с боздугани в ръце. И най-примитивно се дебнат да се халосат един друг. Не че беше идеален свят, ама пък много по-прост и лесен. Днес налице е само един гигант, само че е като болен или задрямал, а около него се въртят хиляди вълци със зъби като клинци и чакат удобния миг, да скочат и да го захапят за врата… такава ни е съдбата.
Аурей кимна.
— Значи затова ще дойде посланикът?
— Вероятно са го уведомили, че след техния съд плава наша фрегата — отвърна президентът. — Надявах се, че ще разполагаме с малко повечко време. При това имам основания да вярвам, че в Пекин не знаят или поне не са знаели за товара му. Този номер, изглежда, е някаква си персонална инициатива. Еднолична, но на някой от големите. Но пък това не е толкова важно, нали?
— Освен ако можем да го докажем.
— Вярно.
— Е, можем ли?
— Засега не. По въпроса се работи.
Двамата замълчаха притеснено, загледани в пода. Кастила отново се замисли: налагаше се отново да играе стария номер, който най мразеше. Ще увещава, ще позира, ще заплашва, ще усуква, ще обещава. Словесен кадрил и лъжи. Игра за печелене на време. Опасен дипломатически балет, който току-виж се оказал смъртоносен.
Въздъхна на няколко пъти, разкопча сакото и повдигна панталона, сетне пристегна колана на една дупка.
— Е, хайде да поговорим с негово превъзходителство.
Потри ръце и добави:
— Битката започва.
Срещата се състоя в Овалния кабинет. Кастила и сътрудникът му стояха прави пред бюрото и учтиво кимаха, докато влизаше посланик Ю Вантао. Представителят на Народна република Китай бе дребен на ръст човек с динамична, бодра походка на футболист, нападател от международна класа, какъвто между впрочем наистина е бил в миналото. Бе в типичната тъмносиня маоистка „униформа“, дреха, традиционно носеща конфронтационен дух, обаче усмивката му изглеждаше искрена и възможно най-приятелска.
7
Хранилището на златния федерален резерв на САЩ в Кентъки, охранявано от армията. — Бел. прев.