Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Обаче човек не трябва да си представя, че гръцките възприятия за сексуалност приличат на тези в днешна Калифорния. Едно робовладелско общество например е смятало, че телата на несвободните са достъпни за употреба и издевателства от страна на свободните. И така сексуалната активност се превръща във функция на социалния статус. Взаимността в сексуалните отношения не трябва да се взема под внимание, а още по-малко споделените чувства. Удовлетворението се свързва най-вече с фалическото удоволствие на активния мъж, който налага себе си и своя орган върху пасивните си получатели. Въпреки законовите ограничения мъжете с по-висш статус често приемали като нещо естествено това, че могат да проникват в по-низшите от себе си насила; а по-низшите били жените, момчетата, слугите и чужденците. Тази предпоставка, ако е идентифицирана правилно, би превърнала съвременното разграничение между хомо-и хетеросексуалност в нещо напълно неуместно. По подобен начин разграничаването между pederast и philerast зависело много по-малко
150
HELLAS
от личните склонности и много повече от възраст, на която порасналият мъж е мо- жел да отстоява правата си18.
Класическият текст за изучаване на подобни въпроси - митът на Аристофан в “Пир” на Платон - споменава множество сексуални практики, които очевидно пред- ! вещават познати съвременни категории. Но по-подробното изследване показва, че гърците може би са следвали система от стойности, които са били много чужди на нашите. Според мита човешките същества първоначално били създания с осем крайника, две лица, всеки с два чифта гениталии - отпред и отзад. Появявали се в три разновидности - мъжки, женски и хермафродит. По-късно Зевс ги разрязал на две и измислил сексуалното съвкупление като дар за разделените половини. Хората притежавали различни сексуални желания, свързани с типа праотец, от който произ-1 лизали. Следователно бинарната опозиция на мъжки и женски, изглежда, е липсва- ! ла; и плуралистичната сексуалност, присъстваща в различна степен у всички индиви- ] ди, може би е била приемана като основно състояние. За жалост съвременното науч- ] но мнение представя не по-малко плурализъм, отколкото разглежданата тема’9.
Гръцките социални структури не ни представят една проста картина. Съществувала ] е фундаментална разлика между обществата в градовете-държави и онези в по-от-далечените планински райони като Аркадия в Пелопонес, където пасторалните, пред- ! гръцки племена оцелели и в римските времена. Робството било обща характеристи-1 ка, макар че то не винаги оформя основата на всички социални и икономически институции, както с готовност вярват някои историци. (В “петстепенната схема” на марксизма-ленинизма античното робовладелство се приема като необходима начална точка на цялата история.) В Атина населението се деляло на роби, metics, или “местни чужденци”, и граждани. Робите, които били наричани andrapoda, буквално “човешки крака”, били третирани като стока и можели да бъдат убивани безнаказано. На тях не им било позволено да служат в армията. Освободените роби незабавно се издигали до статус на metics, които можели да бъдат облагани с данъци и записвани в наборните списъци. Гражданите (които наричали себе си “атиняни”) имали право да притежават земя и задължение да отбиват военна служба. Те били разделени на десет phylai, или племена, а племената били разделени на по-малки групи, наречени trittyes (третини) и demes или общини*. Всяко от тези образувания си имало свое собствено самоуправление, което играело роля както в гражданската, така и във военната организация.
Гръцката политическа организация се характеризирила с разнообразие и екс-перименталност. Тъй като всеки polis, или град-държава, бил управляван самостоятелно, поне теоретично, била развита широка гама от политически традиции, всяка със своите варианти, производни и имитации. Имало монархии като Самос под управлението на царя-пират Поликрат. Имало деспотизми, особено сред градовете от Мала Азия, повлияни от персийския пример. Имало олигархии от различни типове като Ко-ринт, Спарта или Масилия. Имало демокрации като Атина в нейния разцвет. Но непрекъснатите войни, съюзи и конфедерации водели до постоянно взаимодействие; и всяка от различните политики била предмет на драстични еволюции.