Алхимикът

— Видях го веднъж в един филм — промърмори тя. После пристъпи в магазина и извика: — Ехо?

Не последва отговор.

Антикварният магазин беше мъничък — една дълга, правоъгълна стая, но стотиците огледала, някои от които висяха даже от тавана, го правеха да изглежда по-голям, отколкото е всъщност.

Софи вдигна глава и вдъхна дълбоко с разширени ноздри.

— Помирисвате ли това?

Брат й поклати глава. Множеството огледала го изнервяха; постоянно виждаше свои отражения от всички страни и образът му във всяко огледало бе различен, пречупен или разкривен.

— Какво подушваш? — попита Скати.

— Прилича на… — Софи направи пауза. — … на дим от горящи дърва наесен.

— Значи е била тук.

Софи и Джош я изгледаха неразбиращо.

— Това е миризмата на Вещицата от Ендор, ароматът на нейната вещерска магия.

Фламел стоеше до вратата и оглеждаше улицата.

— Не може да е отишла далеч, щом е оставила магазина отключен. Ще отида да я потърся. — Той се обърна към Скати. — Как да я позная?

Тя се ухили, очите й блестяха лукаво.

— Повярвай ми, ще я познаеш, като я видиш.

— Връщам се след малко.

Когато Фламел излезе на улицата, един голям мотоциклет спря почти пред магазина. Мотористът изчака там няколко мига, после форсира двигателя и отпраши с мощен рев. Шумът беше невероятен: всичкото стъкло в магазинчето затрепери и завибрира. Софи притисна ушите си с ръце.

— Не знам колко още ще мога да понасям всичко това — прошепна тя през сълзи.

Джош поведе сестра си към прост дървен стол и я накара да седне. Приклекна от едната й страна. Искаше да подържи ръката й, но се боеше, че ще й причини болка. Чувстваше се напълно безполезен.

Скати коленичи пред Софи, така че лицата им се озоваха на едно ниво.

— Когато Хеката те пробуди, не успя да те научи как да активираш и потискаш усилените си възприятия. В момента сетивата ти работят непрекъснато, но невинаги ще е така, обещавам ти. С малко обучение и няколко простички защитни магии, ще се научиш да активираш сетивата си само за съвсем кратки периоди.

Джош погледна към двете момичета. Отново се почувства изолиран от близначката си: наистина изолиран. Те бяха двуяйчни близнаци и следователно не бяха с еднакви гени. Не изпитваха онези неща, за които често говореха еднояйчните близнаци — да чувстват болка, когато другият е ранен, да познават кога другият е в опасност, — но в момента усещаше страданието на сестра си. Искаше му се да може да направи нещо, за да облекчи болката й.

Като че ли прочела мислите му, Скати изведнъж каза:

— Мога да направя нещо, което би могло да помогне. — Близнаците доловиха колебанието в гласа й. — Няма да боли — добави бързо тя.

— Няма как да боли повече от това, което усещам сега — прошепна Софи. — Направи го — каза тя бързо.

— Първо ми трябва твоето разрешение.

— Соф… — опита да се възпротиви Джош, но сестра му не му обърна внимание.