![Самозащита [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/3/samozashchita-bg-download.jpg)
Самозащита [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #9
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-493-0
- Переводчик: Илия Годев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Самозащита [bg]». Краткое содержание книги:
Детективът Майло Стърджис насочва Луси за помощ към известния психиатър Алекс Делауер, който предполага, че това е може би детския й спомен за нещо твърде реално. Нещо като убийство…
— Ъхъ.
— Спали ли сте?
— Ъхъ.
— Можете да ми отговорите „да“ с повдигане на десния показалец.
Десен показалец.
— Много добре. Значи сте в къщата и искате да излезете. Защо не кажете със свои думи какво става?
Започна да играе безцелно с пръстите си, после почеса носа си, изсумтя, замижа и отвори очи. Но не виждаше мен.
Отново ги затвори.
— Спя… ходя. Спя… ходя. Врата… от дърво. Навън… навън, вън… вън…
Направи гримаса. Дишането й се учести.
— Отпуснете се, Луси. Отпуснете се все повече и повече, спомнете си онова, което е необходимо, гледайте онова, което трябва да видите… Добре, много добре. Продължавайте да дишате дълбоко. Независимо какво виждате, чувате, докосвате, миришете или си спомняте, ще останете в състояние на дълбока релаксация, ще се наблюдавате на екрана, в пълна безопасност и покой, изцяло под контрол… Добре. Добре, продължаваме.
— Навън… светлини. Хора, които крещят. — Озадачено изражение. — Не е моя вината…
— Отпускате се, напълно спокойна.
Въздъхна и главата й клюмна. Каза нещо, което не можах да чуя.
Приближих стола си до нейното кресло. Пулсът й биеше бавно и равномерно. Страните й бяха поруменели. Докоснах горната част на ръката й. Топла. Пръстите й обвиха моите и ги стиснаха лекичко.
— Вървя — заговори тя. — Дървета, красиво е.
Дълго време не каза нищо, но очите й се движеха, а главата й неспокойно се въртеше встрани.
Пристъпваше на място.
Озърташе се.
Може би оглеждаше местността.
Изведнъж почувствах, че ръката й изстива.
— Какво има, Луси?
— Татко.
— Виждаш татко на екрана ли?
Дълга пауза, през която стискаше ръката ми. После десният й показалец се повдигна, но другите пръсти останаха вкопчени в ръката ми.
— Отпуснете се, Луси, вече сте напълно спокойна.
Дишането стана по-бавно, но по-шумно и насечено.
— Можете да напуснете това място, Луси. Можете да изключите телевизионния екран винаги щом пожелаете.
Издаде ръмжащ звук и левият показалец остана във въздуха няколко секунди.
— Искате да останете тук.
Десен показалец.
— Добре, това е хубаво. Продължавайте, направете каквото желаете и ми кажете онова, което искате да ми кажете.
Продължително мълчание.
— Татко… мъже… носят жена. Красива. Като мама… Тъмни… коси. Красива… носят…
Отново мълчание. Сънната артерия запулсира учестено. Аз заговорих:
— И други мъже.
Десен показалец.
— Колко са?
Съсредоточаване. Главата й се движеше, сякаш се оглеждаше.
— Двама.
— Двама освен татко?
Десен показалец. Ръката й оставаше студена. От основата на косите й край ушите се стичаха ситни капчици пот. Изглежда, изобщо не усети, когато избърсах лицето й.
— Само наблюдавате — тихо повторих аз. — В безопасност сте.
— Двама.
— Как изглеждат?
Мълчание.
— Виждате ли ги?
Десен показалец.
— Носят жената.
— Тя казва ли нещо?
Ляв показалец.
— С какво е облечена?
— Блуза… бяла блуза… пола.
— Какъв цвят е полата?
— Бяла.
— Бяла блуза и бяла пола. Има ли обувки?
Ляв показалец.
— Пръсти.
— Виждате пръстите на краката й?
Десен показалец.
— Мърда ли ги?
— Не ги мърда. — Ляв показалец.
— Виждате ли лицето й?
Мълчание.
— Красиво. Спи.
— Тя спи.
Изражение на объркване.
— Не се движи.
— Изобщо не се движи?
Десен показалец.
— Затова мислите, че спи.
Десен показалец.
— Носят я.
— Мъжете я носят. Баща ви носи ли я?
Ляв показалец.
— Коса… космата устна.
— Носи я мъж с космата устна, така ли? — Спомних си изпитото брадясало лице на Терънс Трафикънт.
Десен показалец.
— Сега виждате мъжете.
Смръщи чело.
— Космата устна… другият мъж е с гръб.
— Третият мъж е обърнат. Виждате само гърба му?
Десен показалец.
— Виждате ли с какво са облечени другите двама мъже?