Йорич [bg]

Зяпнах го. Той се усмихна мило и рече:

— Аха, славно отмъщение!

Почувствах се по-добре, като видях, че и другите, включително Кийра, се бяха стреснали. Не му доставих удоволствието да го питам кога е дошъл. Казах само:

— Вече всички сме тук.

— Добре — каза Ноуратар. — Хайде, казвай.

Очертах им ситуацията, както я разбирах, само дето я описах в малко по-мрачни краски, за да е по-драматично, когато обявя, че съм намерил изход. Щеше да е по-ефектно, ако не ме познаваха толкова добре. Кийра се подсмихна, Мороулан се зазяпа в празното, а Ноуратар повтори:

— Хайде, казвай.

Направих го възможно най-ясно. Позамазах само частта, където имах някои съмнения дали ще мога да го постигна. Трябваше да съобразя, че няма да мине.

— Влад — каза Кийра. — Как ще идентифицираш убиеца?

— Имам някои идеи.

Ноуратар подхвърли:

— Ще размаха нож и ще види кой реагира сякаш знае какво прави.

Това ме уязви, защото наистина го бях обмислял.

— Има проблеми с това.

— Да. Например, ако никой не реагира. Или повече от един.

— Мда. Значи, Кийра…

— Да?

Обърнах се към Ноуратар.

— Ъъ, не искам да съм неучтив, Ноуратар, но в качеството ти на длъжностно лице не бива да чуеш това. Ще шепна.

Ноуратар завъртя очи към тавана, а аз станах, наведох се над Кийра и зашепнах.

Тя ме изслуша и каза:

— Изглежда съвсем лесно.

Ами да. Сигурен бях, че за всеки що-годе добър крадец ще е лесно да открадне мустак от лицето на източняк. Но само й кимнах и си седнах отново.

— Така и не спомена какво се очаква от мен — каза Крейгар.

— Държиш в неравновесие джерег, докато ние вършим останалото. Не искаме да се месят, докато Алийра не излезе с документи с голям имперски печат, в които пише, че въпросът е приключил.

— Това ясно. Някаква идея как?

— Да. Намираш имперския представител и й ангажираш вниманието.

— Как точно ще го правя, след като може да бъда прекъснат по всяко време?

— Крейгар, запознай се с Деймар.

— Познаваме се — отвърна Крейгар.

Деймар май не долови интонацията му и само кимна и попита:

— Моята роля каква е?

— Обличаш се като джерег, отиваш с Крейгар и взимаш мерки представителят на джерег да не може да получава никакви психични съобщения. И да не го разбере.

— Обличам се като джерег?

— Да.

— Аз?

— Да.

Той помълча малко, после каза:

— Ясно.

— Добре.

— А за изпращане?

— Може да говори, на когото си иска. Просто не искам някой джерег да й каже веднага да иде да се види с императрицата. — Погледнах Крейгар. — Просто да сме наясно. Ако разберат какво си направил, а не виждам как може да се избегне това, може да им станеш мишена.