Кралят отвъд Портата [bg]

— Не можем да се бавим тук твърде много, господарю — каза Езичника. — Колко време ще им дадеш?

— Не съм решил още.

Езичника отпусна огромното си тяло в топлата вода и потъна под повърхността. Катерача повика слуга и поиска сапун. Мъжът се поклони и отстъпи, след което се върна с кристална съдина. Младият мъж изсипа съдържанието върху главата си и изми косата си; после поиска бръснач и огледало и се избръсна. Беше уморен, но се чувстваше по-човешки след банята. Когато изкачи мраморните стъпала, друг слуга притича напред с хавлия, която постави на раменете му. После го поведе към спалнята, където Катерача откри дрехите си почистени. Той извади нова риза от дисагите си и се облече бързо, вчеса косата си и постави внимателно кожената лента на челото си. Внезапен импулс го накара да я свали и да намери в чантата сребърната диадема с опала. Постави я на мястото ѝ и друг слуга му донесе огледало. Той му благодари, забелязвайки с удовлетворение възхищението в очите на мъжа.

Катерача вдигна огледалото и се огледа.

Можеше ли наистина да мине за Рек, графът воин?

Езичника му бе дал идеята, когато каза, че хората винаги са склонни да вярват, че другите са по-силни, по-бързи и по-умели от тях. Всичко беше въпрос на представяне. Черният мъж му бе казал, че Катерача може да прилича на принц, убиец, генерал.

Защо не на мъртъв герой?

В крайна сметка кой можеше да докаже противното?

Той излезе от стаята и един сатул с копие в ръка му се поклони и го помоли да го последва. Мъжът го отведе до обширна стая, в която го очакваха младият мъж, който го бе посрещнал на портите, двамата сатули, които беше спасил, и старец с избледняла кафява роба.

— Добре дошъл — каза сатулският водач. — Тук при мен има човек, който умира да се срещне с теб. — Той посочи стареца. — Това е Рафир и той е свят мъж. От рода на Джоаким Сатули е и е изучавал подробно историята ни. Има много въпроси за обсадата на Дрос Делнох.

— Ще се радвам да им отговоря.

— Сигурен съм в това. Също така има друг талант, който можем да ползваме — разговаря с духовете на мъртвите. Тази вечер ще изпадне в транс и аз съм сигурен, че за теб ще е удоволствие да присъстваш.

— Разбира се.

— Аз лично нямам търпение — каза водачът. — Слушал съм гласа на духовния водач на Кафир много пъти и често съм му задавал въпроси. Но привилегията да събера заедно такива приятели… е, не мога да не изпитвам гордост.

— Говори направо, Сатули! — каза Катерача. — Не съм в настроение за детски игри.

— Хиляда извинения, почитаеми гостенино. Просто се опитвах да ти кажа, че духовният водач на Кафир е именно твоят приятел, великият Джоаким. Нямам търпение да чуя разговора ви.