Стоманена целувка [bg]

Търпението на Мел Купър най-после се изчерпи. Той размаха маркера и попита:

— Какво искате да напиша на дъската?

— Напиши, че хумусът е от Куинс, но че извършителят може да го пренесъл от Монтана. Не, да започнем по азбучен ред. Алабама, Аляска, Аризона, Арканзас…

— Линкълн, става късно — прекъсна го Купър.

— Ще преживееш ли Куинс с въпросителен знак? — обърна се Райм към Арчър.

— Два въпросителни знака — отговори тя.

Смешно. Никога ли не отстъпваше тази жена?

— Добре. Два проклети въпросителни знака.

Купър записа.

— И не забравяй „добре под държана морава“ — добави Линкълн и погледна Джулиет, която, изглежда, нямаше възражения.

Истината беше, че това му доставяше удоволствие. Спорът беше сърцето и душата на работата по местопрестъплението. Той и Сакс непрекъснато спореха.

На прага се появи Том.

— Линкълн…

— О, познавам този тон. По-добре да свикнеш с него, Джулиет. Болногледачът с железния юмрук. Измий си зъбките и заспивай.

— Днес стоя буден прекадено много часове — каза Том. — И напоследък кръвното ти налягане е високо.

— Високо е, защото ти ме тормозиш да ми го мериш.

— Каквато и да е причината — каза болногледачът с вбесяващо бодряшки глас, — не можем да си позволим да е високо, нали?

Той беше прав. Физическото състояние на страдащия от квадриплегия води до няколко заболявалия, които може да застрашат живота му. Сепсис от рани по тялото вследствие на дълго залежаване, проблеми с дишането, кръвни съсиреци и асото пика — автономна дисрефлексия. Ако не бъде облекчено дори най-малкото дразнение — например пълен пикочен мехур, може да се случат различни промени, докато организмът се мъчи да се саморегулира. Сърцебиенето се забавя, за да компенсира, и кръвното налягане се повишава. Това може да доведе до инсулт и смърт.

— Е, добре — отстъпи Райм. Щеше да се съпротивлява още, но му хрумна, че трябва да бъде образцов пример за подражание за стажантката. Тя също можеше да е в риск от дисрефлексия и трябваше да приеме сериозно заплахата.

— Брат ми и без това ще дойде всеки момент. Ще се видим утре — каза Арчър и насочи инвалидната си количка към коридора.

— Да, да, да — измърмори Райм. Втренчи се в таблиците с уликите и си помисли: „Какво ни говорят уликите? Какъв ще бъде следващият ти ход, Неизвестен заподозрян 40? И къде си окачваш шапката?“.

В Монтана, Алабама, Уестчестър… Бронкс?

Или в Куинс?