С единия крак в гроба [bg]

Увлякох Родни в разговор и се опитах да не обръщам внимание на кафявите очи, впити в тила ми. Нима Боунс се гневеше, задето намушках Анет? Боже, тя продължаваше да говори и да изпълва цялото пространство! Пък и независимо от факта, че отричах, казаното от нея ме измъчваше. Много жени наведнъж. Топла жива плът. Десетки хиляди.

Истина ли бе? Естествено, знаех, че преди да ме срещне Боунс не е живял като монах, нали е бил жиголо, така че очаквах известна доза развратност, но всичко чуто ме слиса. Да, ясно е, че и преди мен е имал връзки, но не бях очаквала, че резките на колана на Боунс ще са близки като брой до показанията на километража на колата ми! Само мисълта за това ме караше да искам едновременно да го убия и нещастна да се свия на кълбо. Когато чиниите най-сетне бяха отсервирани, в мен вече бушуваха смесица от противоречиви емоции.

— Карти, господа? — попита Анет.

После извади едно тесте от многобройните си чанти и разбърка картите с опитна ръка. Очите на Тейт и Хуан светнаха. Малко неща обичаха повече от добра игра на покер.

Боунс моментално се изправи.

— Ние с Кат ще пасуваме. Наслади се на играта си, Анет. После можеш да закараш приятелите на Кат обратно. Родни ще те придружи и ще ти покаже пътя. След това късметът ще те напусне.

Четиримата мъже не бяха глупаци. Всички знаеха, че двете се бяхме били и лесно можеха да предположат защо. По дяволите, Родни навярно също ни беше чул. Той съчувствено се усмихна на Анет.

— Това не беше никак учтиво — изсъсках, когато се качихме горе. Боунс затвори вратата на спалнята зад нас. — Можеш да я оставиш отворена, те така или иначе ни чуват.

— Всеки с достатъчно лоши обноски, че да подслушва, го прави на свой риск — отвърна Боунс в чисто предупреждение към гостите долу. Облегна се на вратата. — Вечерята беше загуба на време, ти почти не хапна. Сега ми кажи какво се случи.

Честно казано, бих предпочела да забравя, защото из съзнанието ми дълбаеха червеите на съмнението. Не беше чудно, че нямах апетит.

— Просто женско спречкване, нищо лошо не се е случило. Анет каза някои гадни неща, аз също, а после я наръгах, за да подчертая думите си. Беше забавно.

Боунс не се развесели.

— Значи това беше, а? Всичко е наред и няма наранени чувства?

Кимнах колебливо.

Изведнъж той се оказа на сантиметри от мен. Когато сведе глава, за да ме целуне, се дръпнах.

Боунс се изправи.

— Така. Има два начина да чуя всяка шибана дума, която Анет е казала. Единият е да те помоля да ми разкажеш ти. Вторият е да я пребия, за да си признае. Сега, егоистът в мен се надява да си замълчиш, но пък няма да е за добро. Както често ти повтарям, можеш да ми кажеш всичко, Котенце. Каквото и да е. Въпросът е дали ще го направиш.