![Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/3/smrtta-na-kral-artur-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Тази дарба, получена благодарение молитвата на отшелника, се проявявала и през деня, в който той премерил силите си със сина на крал Бан от Беноик. Било очевидно, че преди пладне месир Говен бил до такава степен изтощен и на края на силите си, че му потрябвала почивка. Ала когато мощта му, както обикновено, се възвърнала, той се почувствал толкова бърз и лек, нахвърлил се така чевръсто върху Ланселот, сякаш през целия ден не бил замахнал нито веднъж с меча си. Започнал тогава да го притиска безмилостно и му отворил кървящи рани на повече от десет места по тялото. И ако го нападал с такава ярост, то било, защото целял да го извади от строя именно в часа около пладне, инак никога нямало да го надвие. Удрял го той с острия си меч, а смаяният Ланселот едва успявал да се защитава.
Като видял, че Ланселот е в много тежко положение и силите му стигат, колкото да отразява ударите, крал Боорт казал достатъчно високо, за да го чуят околните:
— Ха, Господи! Какво виждат очите ми? Мъжество, какво става с теб? Сеньор, да не си станал жертва на някое магьосничество, та един-единствен рицар успява да те притиска така? Та аз винаги съм те виждал да вършиш повече подвизи, отколкото двама рицари наведнъж, пък били те и най-добрите на света. И ето че сега един-единствен съперник ще съумее да те победи!
Така битката продължила до пладне в обстановка, при която Ланселот не правел нищо друго, освен да понася нападенията на монсеньор Говен и да се отбранява. Ала вършейки това, той успял да се съвземе, да си поеме дъх и да си възвърне донякъде силите. Усетил отново мощта си, той скочил пъргаво върху своя противник и му нанесъл по шлема оглушителен удар, който го принудил да залитне. Почувствал се омаломощен, месир Говен започнал да отстъпва. Тогава Ланселот се заел да го обсипва с тежки удари и да настъпва срещу него. Обхванат от най-големия страх, който бил изпитал през живота си, и обзет от предчувствието, че ще бъде опозорен като никога, ако не успее да се защити, месир Говен събрал цялата си мощ и удвоил усилия, за да избегне смъртта. Защитавал се с такова ожесточение, че от голямото напрежение кръв избликнала от носа и устата му, а раните, с които тялото му било покрито, започнали обилно да кървят.
Борбата между двамата рицари продължила по този начин чак до деветия час. По това време и двамата били много измъчени и ясно съзнавали в какво положение се намират. Цялата поляна, на която се сражавали, била осеяна с халкички от ризниците и с парчета от щитовете им. Поради многобройните си рани месир Говен бил толкова отпаднал, че не очаквал нищо друго освен смъртта, а Ланселот изпитвал много по-голяма нужда да си почине, отколкото да се бие, защото месир Говен така го бил изранил, че кръвта му шуртяла от тялото на повече от тринадесет места. И ако не били точно те, а някои други рицари, несъмнено отдавна щели да са мъртви поради непосилните страдания, които били принудени да понесат. Ала и двамата били надарени с неподражаема сърцатост и смятали, че не са направили нищо, ако не са се сражавали до смърт или пълно поражение, така че на всички да стане ясно кой е по-силният.
В този дух двубоят продължил чак до часа на вечернята. По това време месир Говен бил толкова изнурен, че едва държал меча. Ланселот, който не бил чак толкова изтощен и все още можел да се сражава, му нанасял удари, като го разхождал напред-назад по поляната. Говен успявал някак си да отразява нападенията, защитавайки се с това, което му било останало от щита.
Като си дал сметка, че го е сломил и че всички присъстващи са наясно колко малко сили за съпротива са останали у противника му, Ланселот се отдръпнал малко назад и му казал:
— Ха, месир Говен, най-разумно от твоя страна ще е да се откажеш от обвиненията, които ми отправи, защото се защитих достатъчно добре от теб от сутринта почти до вечернята, а настъпи ли веднъж този час, онзи, който обвинява другиго в предателство, трябва да е уредил спора си и да е спечелил битката, инак според разпоредбите на правото той е изгубил този спор. Месир Говен, ако ти говоря по този начин, то е, за да проявиш милост към самия себе си, инак ако продължиш битката, неминуемо един от нас ще умре с окаяна смърт и това ще стане повод за упреци срещу целия ни род. А за да мога да осъществя онова, което ти дръзна да поискаш от мен, те моля да спрем двубоя.