Смъртоносни машини [bg]

— Не! — Клайти Потс се появи на стъпалата на централния вход. — Няколко инженери, които бяха разположени отвън, се измъкнаха — обясни тя. — Вече са вдигнали тревога. Ще има охранители на асансьорите и всеки момент тук ще дойдат още инженери. Вероятно и преследвачи. — Историчката срещна разтревожения поглед на Померой и наведе глава, сякаш всичко това беше по нейна вина. — Съжалявам, Чъдли.

— Няма нищо, госпожице Потс. — Историкът я потупа нежно по рамото и едва не я събори. — Не се тревожи, Катрин. Ще отвличаме вниманието на гадовете, докато ти се промъкваш към Горния етаж по Котешката стълба.

— Какво е това? — попита момичето.

— Нещо, което историците помнят и всички останали са забравили — обясни доволен Померой. — Старо стълбище, останало от първите дни на Лондон, когато не е можело да се разчита изцяло на асансьорната система. Започва от третия и стига до Горния етаж, като минава през Музея. Готова ли си да тръгваш?

Не беше, но въпреки това кимна.

— Отивам с нея — заяви Бивъс.

— Не!

— Всичко е наред, Кейт. Искам да дойда. — Младежът преобръщаше мъртвите тела на инженерите и търсеше някое палто, в което да няма много дупки. Намери едно и се зае да му разкопчава копчетата. — Ако инженерите те забележат сама, веднага ще разберат какво става — обясни той. — Но ако аз съм с теб, ще те помислят за затворничка.

— Прав е, Кейт — съгласи се Померой и кимна, а Клайти Потс помогна на младия инженер да си облече палтото и избърса по-голямата част от кръвта с края на робата си. Погледна колко е часът. — Осем и половина. Според наблюдателните екрани МЕДУЗА ще бъде задействана в девет. Това ще ви осигури достатъчно време да направите каквото сте планирали. Но по-добре да тръгвате, преди онези инженери да се върнат с подкрепления.