Смърт в сенките [bg]

— Това, казваш, е добронамерената теория?

— Хайде, Фиона, познаваш Джорджия много добре. Повечето хора, дори ако познават само фасадата, не могат да устоят на изкушението да се заяждат, когато говорят за нея.

— Умирам от нетърпение да науча недобронамерения вариант — измърмори Фиона.

— И той е следният. След убийството на Дрю Джорджия хленчеше наляво и надясно, че държи издателство „Карнеги Хауз“ да й осигури лична охрана. Подчертаваше, че е една от най-именитите писателки в жанра и затова трябва да бъде опазена от всякакви налудничави типове, и че това е задължение на издателя й. Разбира се, доста хора в бранша бяха на мнение, че това е просто начин да принуди издателство „Карнеги“ да й сводничи…

— Какви злобари.

— Но не е изключено да са прави. Тъй или иначе, тя заплашваше публично, че няма да тръгне на обиколката за представяне на новата си книга, ако не попълнеха свитата й с някое по-мускулесто момче от служителя на търговския отдел и рекламния агент. А така погледнато, тази лекция бе всъщност първото мероприятие от предстоящата обиколка. Затова някои колеги решиха, че Джорджия е постъпила така умишлено, за да подплаши издателите. В края на краищата Британският филмов институт не е книжарница. Може да си позволи да не се появи на такова място, без да провали продажбите — завърши той цинично.

— Искаш да кажеш, че целта й е утре издателите да й се обадят и да й кажат, че са й осигурили двойка биячи, с които да обхожда книжарниците на Великобритания? — Фиона се стараеше да не й проличи, че е много смутена.

— Именно. След някой и друг час ще изпълни по телефона сценария: „Горката аз, бях толкова уплашена, че когато трябваше да изляза, не можах да събера сили“. И разбира се, ще стане дума и за терзанията, които е преживяла при мисълта, че ще разочарова толкова свои верни почитатели. Така че, ако „Карнеги Хауз“ държат на най-продаваемия си автор, като нищо ще се бръкнат за бронирана лимузина и отбор охранители…

— Което автоматично ще й осигури още повече рекламен шум.

— Нещо, което и през ум не й е минало — засмя се добродушно Кит.

— От доста време не съм чувала по-отвратително цинична теория. Би трябвало да се срамувате от себе си.

Усмивката на Кит беше мрачна.

— Дано да са прави. Защото никой от тях не знае, че Джорджия получи анонимно писмо със заплаха, че ще бъде убита. И че се опасяваше, че името й е в списъка на бъдещите жертви на предполагаемия убиец.

— Нищо ли не им каза?