Танц с дявола
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Танц с дявола». Краткое содержание книги:
Ала в една затрупана от снега къща съдница и обвиняем откриват, че любовта винаги дава още един шанс.
Тя го притисна лекичко до себе си.
— Толкова се радвам, че Ахерон ме изпрати при теб.
— Защо?
— Защо те харесвам, Зарек, и защото мисля, че всеки друг, освен мен, досега да е произнесъл смъртна присъда.
Изпълнен с по-голямо подозрение от всякога, той я пусна и отстъпи назад.
— Защо те е грижа какво ще се случи с мен? Била си в ума ми. Кажи ми честно, че това не те е уплашило.
Тя въздъхна.
— Честно? Уплаши ме. Ти ме плашиш. Но едновременно с това видях в теб и доброта.
— А селото, което ти показах в съня си? Онова, което унищожих?
Тя сбърчи чело.
— Беше накъсано и неясно. Не ми приличаше на спомен, а на нещо друго.
— Какво?
— Не знам. Мисля, че се е случило повече, отколкото си спомняш.
Зарек поклати глава. Как можеше да има вяра в него, когато самият той нямаше?
— Ти наистина си сляпа, нали?
— Не. Аз те виждам, Зарек. По начин, по който не го е правил никой друг преди.
— Уверявам те, принцесо, че ако видиш истинското ми Аз, ще побегнеш да се скриеш някъде — жлъчно каза той.
— Само ако знам, че ти ще ме чакаш там.
Думите й го поразиха. Едва ли го мислеше наистина. Това беше поредната игра. Поредното изпитание.
Никой никога не го бе искал. Нито майка му, нито баща му. Нито собствениците му. Дори самият той не искаше да бъде със себе си.
Как би могла тя да го иска?
Изведнъж Зарек усети как през него преминава свръхестествен ужас.
— Танатос идва.
Очите на Астрид се разшириха от страх.
— Сигурен ли си?
— Да.
Зарек я придърпа към снегохода. Много скоро щеше да съмне. Той щеше да бъде хванат в капан, ала Танатос… Танатос щеше да е свободен да се движи под слънчевите лъчи.
Зарек обви ръце около Астрид. Заради онова, което му беше сторила, би трябвало да я оста ви тук, на Танатос, за да види дали не би могла да му спечели малко време. И все пак не можеше да се отърве от умопобърканата идея да я защитава.
Не, не беше идея. А копнеж да я предпази.
Примирявайки се със своята глупост, той запали снегохода и го насочи към колибата си.
Астрид си пое дълбоко дъх, когато двамата отново продължиха пътуването си. Беше нарушила толкова правила, че изобщо не искаше да се замисля.
И все пак, докато усещаше ръцете на Зарек да я обгръщат, знаеше, че си заслужава. Трябваше да го спаси.
Независимо какво щеше да й струва.
Никога не се бе чувствала по-твърдо решена на нещо. Нито пък по-сигурна в себе си. Зарек й даваше увереност и сила, каквито не бе познавала досега.
Той се нуждаеше от нея. Независимо какво казваше или дори мислеше. Нуждаеше се от нея. Болезнено.
Нямаше си никой друг на света. И по някаква причина, която и сама не разбираше, Астрид искаше именно тя да бъде онази, на която той разчита. Единствената, която би могла да го опитоми.
Пътуваха почти час, преди отново да спрат.
— Къде сме? — попита тя, докато той слизаше от снегохода.
— При моята колиба.
— Безопасно ли е?
— Ни най-малко. И изглежда така, сякаш се е случило нещо страшно.
Зарек стоеше като поразен, обхождайки мястото с невярващ поглед. По снега все още имаше кръв, но чия, не можеше да каже.
Осъзнал ужасната истина, гледката го преряза като нож. Тук беше умрял Нощен ловец. Събратята му не умираха често и той почувства странна болка за мъжа, който бе загинал тази нощ. Не беше правилно.
Не беше справедливо.
Ако някой трябваше да заплати тази цена, това беше той. Трябваше да е тук, за да се изправи срещу Танатос.
Мисълта, че един невинен мъж беше превърнат в Сянка, го накара да закопнее за кръвта на Артемида.
И къде, по дяволите, беше Ахерон? За някой, който уж беше готов да си заложи задника за Нощните ловци, той учудващо липсваше.
Изкривил устни, Зарек се върна при снегохода.
— Хайде. Чака ни работа.
И той се отдалечи, оставяйки я сама да намери пътя.
— Нуждая се от помощта ти, Зарек. Трябва да ми казваш къде се намира всичко, за да не се блъсна в нещо.
На върха на езика му беше да й напомни как му беше заявила, че е в състояние да се грижи за себе си. Но после се надигнаха спомени и му напомниха какво бе усещането от това, да виждаш единствено сенки. Да се блъскаш в неща, защото не знаеш, че са там.