Съкровището в Сребърното езеро
- Автор: Май Карл
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Год: Изд. "Отечество"
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Съкровището в Сребърното езеро». Краткое содержание книги:
— Отишъл си е. Следата му води от храстите на изток.
— Значи се е отправил към фермата, за да ме преследва. Но наистина ли не е вече тук?
— Не. Моят бял брат и аз сме единствените живи хора, които се намират тук. Нека той излезе от храстите и ми разкаже какво се е случило.
Индианецът говореше английски много добре. Неговите думи и начинът, по който говореше, спечелиха доверието на Хартли. Той изпълзя от храстите и като се огледа, видя, че двата коня бяха привързани за колчета на доста далечно разстояние. Индианецът оглеждаше белия с поглед, който сякаш проникваше чак до сърцето му. След малко каза:
— От юг са се приближили пеша двама души, един от тях се е скрил тук и това си ти; другият е продължил през откритата прерия. Тогава пристигнали трима конници, които го преследвали. Убили го с пистолетен изстрел в главата. Двама от тях поели пак по пътя си. Третият взел трупа на коня си, стигнал до храсталака, захвърлил трупа и препуснал в галоп на изток. Така ли е било?
— Да, точно така — кимна Хартли.
— Тогава кажи ми защо са застреляли твоя бял брат. Кой си ти и защо си дошъл в тази местност? Някой от тези трима мъже ли те рани в ръката?
— Дружелюбният тон, с който бяха зададени тези въпроси, доказа на Хартли, че червенокожият е добре настроен към него и не изпитва никакви подозрения относно държанието му. Той отвърна на въпросите му. През това време индианецът гледаше нейде встрани, но щом свърши, той го изгледа проницателно и попита:
— Значи твоят спътник е трябвало да заплати живота ти със своя собствен живот?
Хартли сведе очи и отвърна почти заеквайки:
— Не. Помолих го да се скрие с мене, но не пожела.
— Тогава ти си му казал, че зад вас идват убийците?
— Да.
— А каза ли му също, че искаш да се скриеш тук?
— Да.
— А защо е показал към изток, когато убийците са го попитали към коя ферма си се отправил?
— За да ги заблуди.
— Искал е да те спаси и е бил истински другар. А ти беше ли достоен за него? Само Великият Маниту знае всичко; моето око не може да проникне в сърцето ти. Но ако можеше, ти вероятно щеше да се срамуваш сега от мене. Аз ще мълча. Нека твоят бог те съди. Познаваш ли ме?
— Не — отвърна Хартли тихо.
— Аз съм Винету, вождът да апачите. Ръката ми препречва пътя на злите хора, но ръката ми защищава всеки, който има чиста съвест. Ще прегледам раната ти. Но кажи ми най-напред защо са се върнали убийците, защо са ви последвали пак. Знаеш ли нещо?
Хартли беше чувал много пъти за Винету. Сега той отговори още по-учтиво:
— Вече ти казах каквото знаех. Искаха да ни премахнат, за да не се разбере, че са ме обрали.
— Не. Ако е била само тази причината, те са щели да ви убият веднага. Сигурно е имало и нещо друго, за което са се сетили едва по-късно. Претърсиха ли те старателно?
— Да.
— Всичко ли ти взеха? А на твоя спътник?
— Не. Той им обясни, че е нещастен беглец и ги убеди, като им показа писмото.
— Писмо ли? Те взеха ли го?
— Не, върнаха му го.
— А той къде го прибра?
— Във вътрешния джоб на палтото си.
— Но там го няма вече. Претърсих всички джобове на убития и не намерих никакво писмо. Следователно то е причината, която ги е накарала да се върнат и да ви настигнат.
— Едва ли! — рече Хартли поклащайки глава. Индианецът не каза нищо. Той измъкна трупа от храстите и го претърси отново. Мъртвецът представляваше ужасна гледка; не поради огнестрелната рана, а защото цялото му лице беше нарязано от ножове, така че бе станало неузнаваемо. Джобовете му бяха празни. Естествено, бяха му взели и пушката.
Индианецът замислено гледаше в далечината. След малко каза с тон, в който звучеше непоклатимо убеждение:
— Твоят другар е искал да отиде в Шеридън. Двама от убийците са се отправили на север, в посоката, където се намира това населено място. И те искат да отидат там. Защо са му взели писмото? Защото им трябва, искат да си послужат с него. Защо са обезобразили лицето на мъртвеца? За да не го познае някой, за да не се разчуе, че Халер е мъртъв; той просто не бива да е мъртъв, защото един от убийците ще се представи за Халер.
— Но с каква цел?
— Не знам, но ще разбера.
— Тогава си решил да ги последваш?
— Да. Бях тръгнал към реката Смоуки Хил, а Шеридън се намира наблизо; ако мина през Шеридън, пътят ми няма да се удължи особено. Тези бледолики несъмнено замислят нещо лошо. Може би ще успея да го предотвратя. Ще дойде ли с мене моят бял брат?
— Бях решил да отида до някоя близка ферма, за да се погрижа за ръката си. Но разбира се, че е много по-добре да отида в Шеридън. Може би там ще получа откраднатите пари.