Звездните рейнджъри [Starship Troopers]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Офир
- Переводчик: Стефан Кулев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездните рейнджъри [Starship Troopers]». Краткое содержание книги:
— Получих вашите заповеди, господа — оповести той. — Вашите временни повишения в чин. — И после продължи: — Но искам да съм сигурен, че разбирате своя военен статут.
Ние вече бяхме слушали лекция по този въпрос. Продължавахме да бъдем офицери само за инструкция и проверка… „извънредно, с изпитателен срок и пробно“. Твърде млади, съвсем безполезни, с добро поведение и временни назначения, ние щяхме отново да станем кадети, когато се върнехме тук след изтичането на периода на стажа и можехме да бъдем понижени по всяко време от офицерите, които ни изпитваха.
Щяхме да бъдем „временно лейтенанти трети ранг“ — една длъжност, която беше толкова необходима, колкото краката на рибата. Щяхме да сме вклинени в тясното пространство между флотските сержанти и действащите офицери. По-ниско звание от това, здраве му кажи — и все пак те наричат „офицер“. Ако някой някога бе отдал чест на трети лейтенант, то трябва да е станало при много лошо корабно осветление.
— Вашето повишение в чин гласи „трети лейтенант“ — продължи Нилсен, — но заплатата ви остава същата. Ще се обръщат към вас с „мистър“, единствената промяна в униформата ви ще бъде пагон с една звезда, по-малка дори от кадетската значка. Продължавате да сте в разпореждане на вашите инструктори, докато те не потвърдят, че офицерската ви кандидатура е наистина подходяща — Полковникът се усмихна. — И така, защо ви наричат „трети лейтенанти“?
И аз се чудех защо. За какво бе тази шумотевица около „повишенията“, които всъщност не бяха истински повишения?
Разбира се, аз знаех отговора на този въпрос от учебника.
— Мистър Бърд? — попита комендантът.
— Ами… за да ни поставят на командната линия, сър.
— Точно така! — полковникът се понесе към едно табло, окачено на стената. То изобразяваше обичайната пирамида, която показваше веригата на командването, проследена по целия й път надолу.
— Погледни тук — той посочи към един означителен квадрат, свързан с неговото име посредством хоризонтална линия; надписът върху квадрата гласеше: помощник-комендант (Мис Кендрик).
— Господа — продължи той. — Бих имал затруднения, ако се опитвах да се справя със задълженията си без мис Кендрик. Нейната глава е един бързо действащ архив за всичко, което се случва при нас. — Той докосна един контролен бутон на своя подвижен стол и заговори на въздуха — Мис Кендрик, каква оценка получи кадет Бърд по военно законодателство през миналия срок?
Нейният отговор прозвуча отнякъде веднага:
— Деветдесет и три процента, коменданте.
— Благодаря ти.
Той продължи:
— Видяхте ли? Аз подписвам нещо само ако мис Кендрик е поставила инициалите си върху него. Би ми било неприятно да назнача комисия за разследване, която да установи колко често тя се подписва вместо мен и аз дори не го забелязвам. Кажи ми, мистър Бърд… ако умра, мис Кендрик ще продължи ли да движи нещата?
— Ами… — Бърд изглеждаше озадачен. — Предполагам, че по рутинните въпроси тя би предприела онова, което е необхо…
— Тя не би направила абсолютно нищо — полковникът се развихри, — докато полковник Чонси не й каже как да действа. Самият той! Тя е интелигентна жена и за нея е съвсем очевидно какво не влиза в обязаностите й, а именно, че тя не се намира на командната линия и не разполага с власт.
Той не спираше:
— „Командната линия“ не е само фраза; тя е действителна като шамар по лицето и максималното, което вие можете да направите, е да изпълнявате нейните заповеди. Ако ти наредя да се биеш като кадет, ти можеш най-много да преминеш под командването на някой друг. Ако твоят взводен командир загине и тогава издадеш заповед на някой редови — точна заповед, разумна и мъдра — ти ще сгрешиш и той ще сгреши, ако й се подчини. Защото кадетът не може да бъде на командната линия. Кадетът няма военно съществуване, няма ранг и не е войник. Той е един студент, на който тепърва му предстои да стане офицер или да се върне към бившия си чин. Докато е поставен извън армейската дисциплина, той не е в Армията. Ето защо…
Нула без ръб. Кръгла нула. Щом като кадетът дори не е в Армията, то…
— Полковник!
— А? Говори, млади момко. Мистър Рико.
Бях го сепнал, но трябваше да му го кажа.
— Но… ако не сме в Армията… то тогава ние не принадлежим към МП. Така ли е, сър?
Той ме стрелна с поглед.
— Това безпокои ли те?
— Аз не мисля, че това ми харесва много, сър.