Човек плюс
- Автор: Пол Фредерик
- Серия: man plus #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Човек плюс». Краткое содержание книги:
Сега не се чуваше никакъв звук, с изключение на неравномерния пукот, който издаваха скалите в резултат на резкия спад на температурата. Не усещаше студа като студ; вътрешните нагреватели поддържаха усещането за постоянна температура в тялото му и той продължаваше да се чувства също толкова добре и през нощта. Но знаеше, че сега е поне петдесет под нулата.
Последва нов удар: „РОДЖ… МИСЛЯ, ЧЕ ТИ ТРЯБВА…“
Въпреки че имаше опита от първия път, грубият, дрезгав глас отново му причини болка. Този път съзря и мимолетния симулиран образ на Дороти, странно изваян в нищото на десетина метра от него.
Тренираността надделя. Торауей се извърна към отдалечения купол, или по посоката, в която смяташе, че той се намира, събра крилата зад себе си и ясно извика:
— Дон! Брад! Имам някаква повреда. Получавам сигнал, но не мога да го разбера.
Почака. Не последва отговор, в главата му не се появи нищо, освен собствените му мисли и объркващо бучене, което изглежда се дължеше на статичното електричество.
„РОДЖЪР!“
Отново беше Дороти, десет пъти по-висока от нормалния й ръст, извисяваща се над него, с изписани на лицето й гняв и страх. Тя като че се протягаше към него, след това се изкриви на една страна, като телевизионен образ, потрепващ на екрана, и изчезна.
Роджър усети особена болка, опита се да я пропъди мислейки, че е страх, отново я усети и разбра, че това е студ. Имаше някаква сериозна повреда.
— Помощ! — извика той. — Дон! Изпаднал съм в беда — помогни ми!
Мрачните далечни хълмове като че бавно се накъдряха. Погледна нагоре. Звездите се втечниха и закапаха от небето.
В съня си Дон Кейман седеше със сестра Клотилда на туфа трева пред някакъв водопад. Двамата ядяха реване. Не сладкиши, а пандишпанено тесто, напоено със сладък сироп. Клотилда го предупреждаваше:
— Ще ни изхвърлят — заяви тя, като отряза квадратно парче от реването и го набучи на сребърна вилица. — защото имаш лоши оценки по хомилетика (теория на проповядването) — потопи парчето в медния съд над спиртния пламък… — и ти трябва просто да се събудиш…
Той се събуди.
Брад се беше навел над него
— Хайде, Дон. Трябва да излезем от тук.
— Какво се е случило? — придърпа завивката със здравата си ръка Кейман.
— Не мога да получа отговор от Роджър. Не се обажда. Изпратих му сигнал с най-висок приоритет. След това ми се стори, че го чувам по радиото, но много слабо. Или е извън зоната на връзка, или предавателят му не работи.
Кейман се измъкна от спалния чувал и седна. В такива моменти, след като се събудеше, ръката го болеше повече от обикновено, сега също изпитваше болка. Опита се да не й обръща внимание.
— Успя ли да определиш местоположението му?
— Отпреди три часа. Не мога да се доверя на последното предаване.
— Не би могъл да бъде далече от тази линия. — Кейман вече се намъкваше в ботушите на скафандъра. Следващата част беше най-трудната — трябваше да натика счупената ръка в ръкава. Бяха успели да поразширят ръкава, и да го херметизират на мястото, където бе започнал да се разпаря, но обличането не беше лесно дори и при нормални условия. Сега, опитвайки се да бърза, той се вбесяваше.
Брад вече беше навлякъл костюма си и хвърляше инструментите в чантата.
— Нима смяташ, че ще трябва да му направиш спешна операция на място? — запита го Кейман.
Брад се намръщи, но продължи работата си.
— Не зная какво ще се наложи. Нощ е, Дон, а той е на височина поне пет хиляди метра. Студено е.
Кейман млъкна. Когато закопча ципа си, Брад вече бе излязъл от спускаемия апарат и го чакаше до марсианския всъдеход. Кейман се изкатери на борда и потеглиха преди още да се е пристегнал с колана към седалката. Успя да се задържи с пети и скованата си ръка, докато се опитваше да се закопчае с другата, но не беше лесно.
— Имаш ли представа къде ще го търсим? — запита той.
— Някъде из хълмовете — отвърна гласът на Брад в ухото му; Кейман премигна и намали звука на приемника си.
— Може би ще го достигнем след час-два — предположи той, като пресметна набързо.
— Ако вече е тръгнал обратно, горе-долу толкова. Ако не може да се движи — или ако се движи в кръг някъде там, и трябва да го търсим с пеленгатора… — Гласът замря. — Добре, че поне температурата не е толкова ниска. — След минута Брад продължи отново. — Но просто не знам. Не мога да разбера какво става.