Магьосницата от Даршива

— Ще ми липсваш.

— Не ставай сантиментален, Белгарат. Няма да мога да го понеса.

— Почакай. Новият глас ще се появи след срещата, нали?

— Всъщност точно в момента на последната среща.

— Как тогава е говорил на стария гролим, ако не съществува?

— Времето не е от голямо значение за нас, Белгарат. Ние можем да преминаваме в бъдещето или в миналото и това никак не ни затруднява.

— Следователно гласът е разговарял с гролима от бъдещето?

— Очевидно е така. — Гарион почувства, че по устните му пробягва иронична усмивка. — Откъде знаеш, че аз не говоря с теб от миналото?

Белгарат примигна.

— Сега разбираме точно какво искаш да ни кажеш — извика триумфиращо Белдин. — Ще победим, нали?

— Надявам се, че ще стане така, но няма никакви гаранции.

— Гласът, който е чул гролимът, принадлежи на някой по-добър бог, нали?

— Да.

— Ако спечели Детето на Злото, богът няма да е особено добър, нали?

— Да, няма да бъде.

— Гласът идва от бъдещето — тоест след избора на новото божество. Това означава, че Детето на Светлината ще победи, нали?

Гласът въздъхна.

— Защо винаги усложняваш нещата, Белдин? Гласът, които е разговарял с гролима, потвърждава вероятността да се появи новият дух. Гласът се обръща към миналото, за да подготви нещата, в случай че Детето на Светлината надделее в битката. Изборът все още не е направен, знаеш това.

— Но тази възможност има огромна сила, нали?

— Да, понякога в съществуващите възможности се крие по-голяма сила, отколкото в самата действителност.

— В такъв случай другият дух също може да се върне в миналото и да прави приготовления, нали?

— Не бих се изненадал, ако стане точно така. Най-сетне забеляза очевидното.

— Следователно отново сме там, откъдето започнахме. Все още има две пророчества, които се борят за надмощие във времето и пространството.

— Не. Изборът ще елиминира едното от тях веднъж завинаги.

— Това не го разбирам — призна Белдин.

— Въобще не мислех, че ще разбереш.

— Какви приготовления прави новият глас? — попита внезапно Поулгара.

— Гролимът, който дойде при вас, ще бъде пророкът и първият ученик на новия бог — разбира се, ако Детето на Светлината победи.

— Та той е гролим!

— Не аз взимам решенията. Новият бог ще бъде закрилник на всички ангараки. В такъв случай подобен избор наистина има смисъл.

— Значи ще се наложи да свикнем с това… но мисля, че ще ни трябва известно време.

— Ти страдаш от същите предразсъдъци като мен, Поулгара — засмя се гласът. — Но мисля, че в края на краищата ще се приспособиш по-лесно от тези двама упорити старци. С времето ще приемеш направения избор. А сега, ако нямате повече въпроси, аз си тръгвам. Имам да върша още работа — в друго измерение на времето.