Историкът
- Автор: Костова Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Хаджийска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Историкът». Краткое содержание книги:
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявала отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който
наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития.
Хелън и аз кимахме — просто не можехме да се сдържим. Поне аз не можех, а тя така се беше съсредоточила в думите на Тургут, че изобщо не се усещаше. Беше се навела напред, цяла в слух, а очите й светеха със същия тъмен пламък като неговите. Над обичайната бледност на бузите й беше избил цвят. Беше един от онези чести мигове, забелязах аз въпреки вълнуващия момент, когато иначе твърде суровото й изражение се озаряваше от вътрешна красота.
— Ами… — Тургут явно загряваше за любимата си тема. — Не искам да ви отегчавам, но според моята теория Дракула е много важен герой от истанбулската история. Знае се, че когато бил малък, бил пленник на султан Мехмед II в Галиполи, а после още по на изток, в Анадола — собственият му баща го предал на бащата на Мехмед — султан Мурад II, за цели шест години, между 1442 и 1448, като заложник за изпълнението на един договор. Бащата на Дракула също не бил кой знае какъв джентълмен — Тургут се засмя. — Войниците, които охранявали малкия Дракула, били майстори в изкуството на мъченията и той вероятно доста понаучил от тях, докато ги наблюдавал в действие. Но, уважаеми господа — в колегиалния си плам той явно за момент забрави пола на Хелън, — аз имам собствена теория, че и той е оставил своя знак върху тях.
— За Бога, как така? — направо се задъхвах.
— Сведенията за вампири в Истанбул датират от онова време. Според моята идея — засега, уви, непубликувана, а и недоказуема — първите му жертви били сред османските турци, може би тъкмо пазачите, с които се сприятелил. Чрез тях пръснал заразата си в нашата империя, предполагам аз, а после със Завоевателя тя стигнала и в Константинопол.
С Хелън се взирахме в него, изгубили дар слово. Сетих се, че според легендата само мъртвите стават вампири. Означава ли това, че Влад Дракула е бил убит в Мала Азия и още тогава се е присъединил към неживите, още като момче, или просто от малък е имал склонност към нечестиви жертвоприношения и ги е предал и на други? Казах си, че трябва да задам този въпрос на Тургут, ако някога го опозная достатъчно добре, за да му имам доверие.
— Ох, това е моето ексцентрично хоби, нали разбирате — Тургут отново разцъфна в сърдечна усмивка. — Простете ми, че така се разпених. Жена ми казва, че съм нетърпим. — Той вдигна наздравица с изтънчен, царствен жест и отново отпи от чашката си. — Но, небето ми е свидетел, едно нещо мога да докажа! Имам доказателства, че султаните са се страхували от него като от вампир! — И той махна към тавана.
— Доказателство? — повторих аз като ехо.
— Да! Открих го преди няколко години. Султанът толкова се интересувал от Влад Дракула, че дори събрал някои от книжата и вещите му, след като Дракула умрял във Влахия. В родината си Дракула убил много турски войници и нашият султан го ненавиждал, но не затова събрал този архив. Не! През 1478 година султанът дори написал писмо до влашкия паша с молба да издири всички писмени сведения за Влад Дракула, които може да открие. Защо? Защото — както сам казва — искал да създаде библиотека, за да се бори със злото, което Дракула пръснал из града му след смъртта си. Разбирате ли — защо султанът ще се страхува от Дракула, ако Дракула е мъртъв, освен ако не вярва, че Дракула се е върнал? Имам копие от отговора на пашата. — Той удари по масата с юмрук и ни се усмихна. — Дори намерих архива, който султанът създал, за да се бори със злото.
Хелън и аз не смеехме да мръднем. Съвпадението беше почти непоносимо невероятно. Най-накрая се осмелих да попитам нещо.
— Професоре, да не би тази сбирка да е основана от султан Мехмед II?
Този път той се втренчи в нас.
— Да му се не види, ама и вие сте отличен историк. Да не би да се интересувате от този период от нашата история?
— Да, нещо такова — казах аз. — Ние… Аз съм ужасно любопитен да видя архива, който сте открил.
— Разбира се — отвърна той, — с огромно удоволствие. Ще ви го покажа. Как ще се изненада жена ми, като разбере, че и други хора искат да го видят — той изхихика. — Но, уви, прекрасната сграда, в която някога се помещаваше, беше разрушена, за да построят нови офиси на министерството на пътищата — преди осем години. Беше очарователна сграда до Синята джамия. Позорна история.
Кръвта се дръпна от лицето ми. Ето защо не успявахме да открием архива на Роси.
— А документите…?
— Не се безпокойте, скъпи ми господине. Лично се погрижих да бъдат присъединени към колекцията на Националната библиотека. Дори и никой друг да не ги обожава като мен, те трябва да бъдат запазени. — Тъмна сянка пробяга по лицето му за пръв път, откакто се скара на циганката. — В града ни още има зло, което трябва да бъде прогонено, както всъщност и навсякъде по света. — Той местеше погледа си по лицата ни. — Щом обичате чудновати стари вещи, утре ще ви заведа там с най-голяма радост. Тази вечер, разбира се, архивът е затворен. Библиотекарят ми е добър приятел и ще ви позволи да проучите сбирката.