От кого сме произлезли
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От кого сме произлезли». Краткое содержание книги:
Направих многозначителна пауза.
— Бих искал да ви попитам — отговорих на въпроса му с въпрос, — виждали ли сте в пещерата хора в сомати с „трето око“?
— Не, те нямат „трето око“. То е символ.
— Във вашата пещера има ли хора в сомати с ей-такива големи, необикновени очи, с типичните за тях извивки на клепачите?
Показах му ги на рисунката.
— Някои хора имат големи, необикновени очи, други — обикновени — отговори по-възрастният Особен човек.
— Виждали ли сте в своята пещера хора с такъв малък, спирало-клапановиден нос?
— Не, формата на носа им е друга. На едни носът е малък, на други — голям като на обикновените хора.
— А в другите зали на пещерата, до които нямате достъп, може ли да има хора с такъв малък спирало-клапановиден нос?
— Тайна.
Лобанков се наклони към мен и прошепна:
— „Тайна“ звучи като „да“.
— Кажете, ушите на хората в пещерата големи ли са или са малки като на рисунката? — продължих да разпитвам.
— На едни ушите им са много големи, на други — като при обикновените хора. Но такива малки уши като на рисунката не съм виждал — отвърна по-възрастният Особен човек.
Ние с Лобанков още веднъж се спогледахме. Изглежда бяхме сбъркахме с тия уши на рисунката.
— А устата им прилича ли на тази на рисунката? По-възрастният Особен човек се вгледа в нея и отвърна:
— Не, не е такава. Устата им е като на обикновените хора. Но… може да имат и съвсем друга уста.
— Каква?
— Тайна.
С Лобанков отново се спогледахме. Може би там, в залите на пещерата, до които той няма достъп, се намират хора в сомати с малък спирало-клапановиден нос и необикновена уста? При възстановката на облика на атланта изпитвахме трудности тъкмо с тези части на лицето. Изглежда бяхме сгрешили. Кой знае, може би в тези пещерни зали, в които не влизат дори Особените хора, са изпаднали в сомати загадъчните лемуро-атланти, а в достъпните зали са атлантите и хората от нашата цивилизация. Може би този Особен човек е виждал в съседната пещерна зала лемуро-атлант? В края на краищата неговият разказ ни даваше основание да мислим така.
— Хората в пещерата голям гръден кош ли имат или обикновен? — попитах аз.
— Някои имат голям гръден кош, други — обикновен — отвърна по-възрастният Особен човек.
— А какви са на ръст?
— Не мога да кажа, те са седнали.
— И все пак хората в пещерата големи ли са или малки?
— Едни са големи, другите са като обикновени хора.
— Черепът им голям ли е, или е като при обикновените хора?
— Черепите им са с различна форма. Някои имат много голям череп, други — голям и удължен като кула, трети са обикновени. Всички са с дълги коси.
С Лобанков отново се спогледахме. Изглежда в пещерата се намираха хора от различни цивилизации.
Внезапно по-възрастният Особен човек взе рисунката и сам, без да дочака въпроса ни, каза:
— Ако хората в пещерата имат такова лице като на рисунката, то тялото им е голямо и дебело. Ако имат обикновен тип лице, тялото им е по-слабо.
По-възрастният Особен човек косвено признаваше, че в пещерата се намират хора с външност, подобна на нашия хипотетичен атлант. Разбира се, с определени корекции.
— А вие виждали ли сте у хората в пещерата ципи между пръстите на ръцете или краката? — излизайки от вцепенението си, попитах аз.
— Не, не съм виждал. Пръстите на ръцете и краката им са обикновени, но с много дълги нокти.
— А разтваряли ли сте пръстите на ръцете или краката, за да видите ципите?
— Не, не съм. Лобанков прошепна:
— Погледни свитите си пръсти — не би могъл да видиш ципите. Беше дошло времето на контролните въпроси — в науката е необходим двоен или троен контрол, т.е. предстоеше ми още на два пъти да поставя най-важните от зададените въпроси. И да проверя дали по-възрастният Особен човек повтаря едно и също. Ако фантазираше, рано или късно щеше да сбърка и да каже нещо друго.
— Кажете — като че ли нищо не се бе случило, започнах аз, — все пак виждали ли сте „трето око“ у хората в пещерата?
— Казах ви вече — то е само символ — отвърна по-възрастният Особен човек.
— А може би само хората с голям череп имат „трето око“?
— Ако си го поставят — подсмихна се той.
— А какви са очите на хората в пещерата?
— У едни са големи, у други — обикновени като при всички хора.
— Как изглеждат големите очи на хората в пещерата?
— Не мога да ги опиша точно. Те не са като на обикновените хора.
— Обръщали ли сте внимание на необикновената извивка на горните клепачи?
— Не, не съм се вглеждал. В състояние на сомати очите са полузатворени. Мога само да кажа, че големите очи изглеждат необикновено.