Синята брада

Тревожехме се за Пол Слейзингър. Запитах се гласно какво ли е изпитала безпомощната му душа, когато си е дала сметка, че телесната й обвивка се е стоварила върху ръчна граната, готова всеки миг да избухне. — Защо не го е убила? — попита Сърк.

— Поради недопустима производствена небрежност — отвърнах.

— Неговата телесна обвивка е извършила този малко вероятен акт, а твоята пък е създала онази страхотна картина в хамбара — рече тя.

— Май е точно така — отвърнах. — Душата ми не е знаела каква картина да създаде, но телесната ми обвивка го е знаела прекрасно!

— Значи… — тя прочисти гърлото си и тръсна глава:

— Значи е дошло време душата ти — срамувала се толкова дълго от своята телесна обвивка, да й благодари за създаването на нещо наистина прекрасно!

Замислих се, после кимнах:

— Май и тук си права.

— Направи го! — заповяда тя.

— Как?

— Вдигни ръка пред очите си, погледни с любов и благодарност тези странни и умни животинчета, които наричаме пръсти и извикай с цяло гърло: „Благодаря, тяло!“

Подчиних се.

Вдигнах две ръце пред очите си и извиках с цяло гърло, от дъното на душата си:

— Благодаря, тяло!

О, щастливо тяло! О, щастлива душа! О, честит Рабо Карабекян!