Цивилна кампания

— За лейтенант Вормонкриеф. Алексей.

— Онзи мухльо? — извика Екатерин в изблик на внезапен ужас. — Розали, не ми казвай, че през цялото време си говорила за Алексей Вормонкриеф!

— Ами да — сащисана отговори Розали. — А ти за кого си мислеше, че говоря?

Професорката шумно пое дъх и се облегна назад. Екатерин беше толкова разстроена, че думите й се изплъзнаха несъзнателно:

— Мислех, че говориш за Майлс Воркосиган!

Веждите на професорката скокнаха, а Розали се облещи още повече.

— Кой? О, мили боже, не говориш за онзи имперски ревизор, нали? Онзи странен дребосък, който дойде на погребението на Тиен и мълча като пукал през цялото време? Нищо чудно, че прие така новината. Не, не, не. — Тя млъкна и се вгледа по-внимателно в Кат. — Да не искаш да кажеш, че и той те ухажва? Колко неприятно!

Екатерин си пое дълбоко дъх.

— Очевидно не.

— Е, това е облекчение.

— Хм… да.

— Тоест, той е мутант, нали? Може да е от висшата ворска класа и така нататък, но семейството никога няма да те притисне да се свържеш с един мутант само заради парите му, Кат. Добре го запомни. — Тя млъкна замислено. — Макар че… една жена не получава много възможности да стане графиня. Предполагам, с всичките тези модерни утробни репликатори, може всъщност въобще да не се наложи физически контакт. За да имаш деца, де. И могат да ги изчистят генетично. Галактическите технологии правят идеята за брак по сметка доста по-приемлива. Но не е като да си чак толкова отчаяна.

— Да — безизразно се съгласи Екатерин. „Само отчаяно побъркана.“ Направо й идеше да го удуши. А и защо от мисълта никога да не й се наложи физически контакт с него й идеше да ревне с глас? Чакай, не… ако не Воркосиган беше изпратил онзи Баба, тогава цялата обвинителна пледоария, която така пламенно беше съчинила срещу него, се сриваше като кула от пясък. Той беше невинен. А тя беше луда или поне вървеше с много бързи крачки натам.

— Така де — продължи Розали с подновен ентусиазъм, — имаш Вормонкиеф например.

— Никакъв Вормонкриеф — твърдо каза Екатерин, като сграбчи единствената сигурна котва в този водовъртеж от объркване. — Абсолютно и категорично не. Ти не го познаваш, Розали, но той е пълен идиот, повярвай ми. Вуйно, права ли съм, кажи.

Професорката й се усмихна с обич.

— Не бих се изразила така направо, скъпа, но… виж, Розали, нека кажем така — според мен Екатерин заслужава нещо по-добро. А и не е забил барабанът, време колкото искаш.

— Така ли мислиш? — Розали като че ли не остана много убедена, но прие казаното от възрастната жена. — Вярно, че Вормонкриеф е само лейтенант и при това баща му е по-малък син в семейството. О, боже! Какво ще кажем на горкия човек?

— Дипломацията е работа на Бабата — отбеляза Екатерин. — Ние просто трябва да го уведомим за становището си. Оттам нататък той да се оправя.

— Така си е — съгласи се Розали и се поотпусна. — Едно от предимствата на старата система. Е… щом Вормонкриеф не е мъжът, значи не е, и толкова. Достатъчно голяма си да знаеш какво искаш. И все пак, Кат, според мен не трябва да бъдеш прекалено взискателна или да чакаш твърде дълго след като ти изтече траурът. Ники има нужда от баща. А и ти не си вече в първа младост. Нали не искаш да се превърнеш в някоя от онези полупобъркани старици, които чакат смъртта в таванските стаи на роднините си?