Неприлично предложение

Никълъс се усмихна мислено.

— Да станеш част от друго същество, е крайна мярка. Това, към което мъжете се стремят, дори и най-добрите, го постигат за кратко. — Дълбоки, меланхолични акорди се понесоха от арфата и се преплетоха с думите му. — Кой е казал, че мухата не се забавлява от тази крайна мярка, която слага край на самотата?

Раздразнена от способностите му да звучи романтично, тя изсъска:

— Това е прекрасна метафора, но реалността е, че мухата става храна на паяка. Мухата умира, дори паякът да продължи да поглъща други глупаци. — Извъртя се и се запъти към вратата. — Намери си други жертви.

Тя чу звъна на струните, когато постави арфата на пода, за да я последва.

— Клер.

Неохотно се извърна към него.

— Нямаш право да ме спираш — вече получи целувката си за деня, а също и утрешната.

— Мислиш ли, че не го знам — унило й отвърна той. Наведе се над нея, толкова близко, че топлината на тялото му я милваше. Но не я докосна.

— Не мога да те целуна, но ти можеш. — Усмихна й се омайно с циганската си усмивка. — Ще се съпротивлявам, ако пожелаеш да го направиш.

Кипна от яд.

— Проклятие, това не е шега!

— Защо си толкова напрегната? — тихо попита той. Замига, за да възпре появилите се сълзи.

— Твърдиш, че вярваш в приятелството, но само когато на теб ти е изгодно. Ти си студен човек, егоист, Никълъс, като всеки друг мъж, когото съм срещала. — Той се олюля назад и тя със задоволство разбра, че думите й го бяха наранили. Замълча за минутка, после продължи: — Може би приятелството между мъж и жена е рядко, защото гледната точка на двата пола е различна. Очевидно мислиш, че нашето приятелство ще бъде платоническо, но аз смятам, че такава дружба засилва страстта.

Пръстите му се плъзнаха по косата й, толкова леко като пролетна паяжина.

— Да, искам да се любим и има нещо егоистично в това. Но ако просто исках да задоволя похотта си, щеше да бъде много по-лесно да го направя другаде. С теб страстта за мен би означавала много повече.

Напрежението в гласа му почти я покори, но ако се размекнеше, щеше да загуби. Гневът беше безопасен.

— Твоят омагьосващ цигански език може да продаде и въглищата на Нюкасъл, но този път това няма да помогне. Без значение в каква светлина се представяш, факт е, че твоето желание е на първо място, а това, което аз искам — на второ.

Знаеше, че постъпва неразумно и нямаше да се изненада, ако той даде воля на гнева си, но неговият отговор беше мек:

— Ти каза, че си загрижена повече за хората в Пенрийт и за миньорите, отколкото за собственото си благополучие — изтъкна той. — Давам всичко от себе си, за да видя, че ще получат благополучието и безопасността, която желаеш. Страстта е моят завършек на споразумението ни и само се опитвам да те накарам да пожелаеш същото. И успях, нали? Затова си толкова напрегната.

Нейната откровеност я принуди да си признае.

— Прав си, Никълъс, но това не ме прави по-малко сърдита. Лека нощ, Никълъс.

Излезе и затвори след себе си вратата. Опитваше се да я накара да пренебрегне собствените си интереси, но с Божията помощ, тя го превъзхождаше. Искаше я и Клер използваше този факт, за да го накара да се чувства толкова измъчен, колкото тя самата.