Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Знам. Съгласна съм. Но нека предположим, че Маршал е наел изпълнители. Установил е еднопосочна система за връзка с тях, без те да знаят как да се свържат с него или дори кой е той. Веднъж вече това е правено. Спомняте ли си убийството „Барфийлд“?
Ричардсън кимна. Гледаше през прозореца към езерото.
— Това би изисквало известен капитал. — промърмори той. — Предполагам, че не е било голям проблем за Греъм.
Отново ме погледна.
— Кой е откраднал ковчега?
— Мисля, че е някой от тази фирма, Измаел.
— Кой? — Ричардсън се наведе напред. — И защо?
Обясних му за цифрите на дъното на ковчега и как това ме е довело обратно в „Абът и Уиндзър“, за да попадна на таксуваните записи за изразходваното време по разрешаването на личния въпрос на Греъм Маршал.
— Предполагам, че съществуват два възможни сценария — продължих аз. — При първия един от тези четирима адвокати разкрива какво е извършил мистър Маршал и решава да си присвои мрежата, когато Греъм прекратява действията си. Ако Маршал е подозирал подобно нещо, това би обяснило следата, която е оставил, като е написал тези цифри в ковчега.
Поклатих глава.
— Но при този сценарий възникват проблеми. Ако мъжът реши да използва системата на Ханаан за свои собствени цели, трябва да изчака, докато Маршал почине, и да трепери от страх да не би той да разбере какво е направил. Но откъде този човек би могъл да знае кога ще умре Маршал?
— Той имаше сериозни проблеми със сърцето — каза Ричардсън.
— Знам. Вдовицата му ми каза, че е било вероятно изкуствената му клапа да е дефектна. Но въпреки това той би могъл да поживее още двайсетина години. Дотогава историята за Ханаан ще е отдавна забравена.
— Ти каза, че съществува и друг сценарий — вметна Ричърдсън.
Кимнах утвърдително.
— Вторият е още по-ужасен. Той предполага мистър Маршал да си е имал помощник. Тук, във фирмата. Помощник или последовател, когото той е подготвил. Ако е така, може Маршал да е почнал да се съмнява в него. Сигурно се е тревожел, че последователят му може да използва системата на Ханаан за свои собствени цели. Тогава какво би могъл да направи Маршал, за да го спре? Не може да отиде в полицията, защото ще го обвинят в престъпни действия — дори и да предположим, че ги убеди да му повярват. Вместо това може би Маршал е оставил ключа към загадката в ковчега с надеждата, че ще разкрием кой е последователят му и ще го спрем, преди да е разиграл ново теглене на лотарията.
Замислих се за момент.
— Може Маршал дори да е заровил в ковчега уличаващи този човек документи.
— Додсън? — промърмори Ричърдсън. — Пембертън? Чарлс? Голдберг?
— Тези четиримата са най-вероятните заподозрени. Или поне трима от тях. Не мога да повярвам, че Бени има нещо общо с това — защото иначе неприятностите на Джо Оливър щяха да са цвете в сравнение с тези на Синди и моите.
Ричардсън бе искрено изненадан.
— Но защо трябва да краде ковчега?
— Не ковчега. Само документите. Който и да го е направил, си е мислел, че документите ще го уличат в престъпни деяния. Може просто да се е страхувал, че разкриването на лотарията на Ханаан ще попречи на по-нататъшните му планове за нея. Той сигурно е разбрал за добавката към завещанието. Щом Маршал почина, той се е промъкнал, разкопал тайно гроба, унищожил доказателствата, за които мислел, че са единствени. Грешката му е, че не е върнал ковчега на мястото му още същата нощ, та когато фирмата го извади, да от крие само кучешкия скелет в него.
Ричардсън се намръщи.
— Харлан Додсън научи за добавката към завещанието преди ограбването на гроба.
— Истина е. Знаеше, че фирмата ме е наела да разследвам случая — казах аз, обмисляйки отново. — Сигурно това го е подтикнало да действа, преди да е намерил скелет, който да сложи в ковчега.
Ричардсън поклати глава.
— Харлан Додсън? Не мога да повярвам. Но не мисля, че е някой от останалите. — Той замълча за момент. — Маршал сигурно би бил първият човек, който ще повярва, че животът е една огромна лотария. Но ако продължи по-нататък, ще реши, че щом човешкият живот се управлява от шанса, човек може и да ръководи късмета.
И двамата замълчахме.
— Ако следваме твоята логика — каза накрая той, — излиза, че Маршал е имал мотив. Това е ужасно и, честно казано, трудно за вярване. Мислел е, че негов прародител е бил от Ханаан, Масачузетс. 1985 година е била от особено значение за него. Но какви са мотивите на последователя му?