Студени играчки са звездите
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Студени играчки са звездите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Студени играчки са звездите». Краткое содержание книги:
Ситуацията има признаци на критична. Задължен съм да те доставя самостоятелно в Родината. Ако дадеш други разпореждания, имам право да не се подчинявам.
— Не искам нищо друго! — В мен се появи някакво раздразнение към послушната и предана, и същевременно глуповата машина. — Нали точно това наредих!
Беше извършено предупреждение за временно ограничаване на правата.
— Ами откарай ме!
Извадих ръце от течността, при което се чу мляскащ звук. Огледах кабината. Нима това е моето място за работа-за-родината? Как ще мога да продължа да принасям полза, ако паметта ми не се възстанови?
Не, ще ми помогнат. Непременно ще ми помогнат. Та аз направих толкова много — изгубил паметта си, без оръжие. Измъкнах се от плен, а сега се прибирам вкъщи и нося ценна информация. Нищо, че не помня много — корабът със сигурност пази всички важни данни.
Има и веществени трофеи. По-точно — подаръци. Нож, куртка, обувки, панталони… прояви на чужда култура, толкова близък до нас свят…
Мушнах лявата си длан във фунията на терминала. Само едната ръка — сякаш за да напомня на себе си, че не възнамерявам да вляза в пълен контакт.
— Колко ще продължи полетът?
Около четири часа.
— А колко е това?
Ти си загубил чувството си за време?
— Да!
Извеждам на екрана.
И двата екрана светнаха. На този, който беше срещу свободното кресло, имаше само сива мъгла. А пред мен — квадратен циферблат, разделен на десет сектора. По циферблата пълзеше стрелка, други две бяха неподвижни.
Денонощие — това е периодът на въртене на Родината около оста й. Денонощието се състои от десет часа. Часът се състои от сто минути. Минутата — от сто секунди. Пълният оборот на зелената стрелка е сто секунди. Пълният оборот на синята — сто минути. Пълният оборот на червената — десет часа.
Колко просто и естествено е всичко! Не би могло и да е различно. Но дори това е забравено!
Измъкнах ръката си от фунията и закрих лицето си с ръце. Не, вече няма да стана нормален. Никога. Аз съм болен, непълноценен, изрод, достоен само за съжалението на приятелите си. Какво като се върна вкъщи, щом вече няма да разпознавам лицата на близките си? Ще откривам своя свят наново. Ще търся ново място в живота.
Може би след година… година — това е периодът на въртене на Родината около Майчицата… спомних си, виж ти… след година ще се науча да бъда нормален. По-точно — да изглеждам като нормален. Защото винаги ще помня този миг, когато гледах циферблата на часовника и ми се струваше смешно и нелепо, че в денонощието има десет часа, а в часа — сто минути…
Мушнах ръка в терминала.
— Имам сериозно разстройство на паметта и възприятията — казах. — Правилно е, че няма да се подчиняваш на заповедите ми, борд-партньоре. Ще чакам помощта на специалисти.
Мъжествено и мъдро решение.
— Искам да си спомня колкото се може повече, борд-партньоре. Кажи ми, с каква цел се намирах в космоса?
Далечно разузнаване.
— Съществата, от които бях пленен, известни ли са в Родината?
Няма налични данни. Предполагам, че не.
— Как ме плениха?
Попаднахме на малките им кораби. Ти реши да осъществиш контакт, като превземеш един от корабите и го доставиш в Родината, с цел установяване на дружески отношения.
— Това… правилно решение ли е?
Да. Препоръчваната процедура при първи контакт е пленяване на един представител на чужда раса.
— А защо ние попаднахме в плен?
Появиха се нови кораби. Силна огнева мощ. Нямаше условия за бягство. Енергията свърши. Бяхме погълнати от най-големия кораб на чуждата ескадра.
— Какво стана после?
Ти прекъсна сливането и излезе навън с цел да започнеш мирен процес. Атакуваха те. Ти загуби съзнание. Нестандартното приложение на бордовите средства щеше да доведе до твоята гибел.
— А после какво стана?
Нищо не стана. Тъй като нямаше данни за твоята гибел, продължавах да функционирам. Отсъства седем пълни денонощия и четири и половина часа.
— Опитаха ли се да проникнат в теб?
Не.
— Значи не-приятелите нямат данни за Родината? Няма заплаха?
Достатъчно вероятно.
— Ще чакам — казах аз. — У дома ще ми помогнат. Непременно.
Почивай си. Необходим ти е отдих за възстановяване на организма.
Опипах лицето си — раните вече не кървяха, бяха се затворили някак съвсем незабележимо. Затова пък бях страшно гладен.
Храната е в контейнера между креслата. Отварям го.