Отвъд полунощ
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд полунощ». Краткое содержание книги:
Гордостта и неутолимата страст ще направят живота на двете съперници Ноел и Катерин мъчителна броеница от ад и рай, от възторг и падение. Магьосникът Шелдън ще ви накара да забравите всичко, докато не прелистите и последната страница.
Ноел често пътуваше с големия самолет — понякога заедно с Демирис служебно, понякога за развлечение.
Беше се запознала с пилотите, но не им беше обърнала особено внимание.
Докато един ден дочу, че си припомнят случки от службата в Кралските военновъздушни сили.
От този миг прекарваше малко от всеки полет в пилотската кабина, където разговаряше с двамата или канеше единия в салона. Насърчаваше ги да разказват спомени от войната и без да задава направо никакви въпроси, научи, че Уайтстоун е бил офицер за свръзка в ескадрилата на Лари Дъглас, когато Дъглас все още е бил в Кралските военновъздушни сили, а Метаксас е постъпил по-късно и не познава Лари. Ноел насочи вниманието си към англичанина. Окуражен и поласкан от интереса на любовницата на шефа, Уайтстоун разправяше надълго за миналото си и споделяше амбициите си за бъдещето. Каза й, че винаги се е интересувал от електроника. Зет му в Австралия беше открил малка фирма и го канеше да се присъедини към него, но Уайтстоун нямаше достатъчен капитал.
— Както живея, никога няма да го събера — обясни той с усмивка на Ноел.
Тя все така ходеше веднъж месечно в Париж, за да се среща с Кристиан Барбе. Барбе беше установил връзка с частна детективска агенция във Вашингтон и непрекъснато получаваше информация за Лари Дъглас. Държеше под око Ноел, предложи й да изпраща материалите в Атина, но тя му каза, че предпочита да ги получава лично. Барбе поклати глава и рече заговорнически:
— Разбирам, госпожице Паж.
Значи тя не искаше Константин Демирис да знае, че се интересува от Лари Дъглас. Възможностите за изнудване зашеметиха Барбе.
— Досега бяхте много полезен, мосю Барбе, и много дискретен — рече Ноел.
Той мазно се усмихна.
— Благодаря, госпожице Паж. Моят занаят зависи от дискретността.
— Точно така — отвърна Ноел. — Знам, че сте дискретен, защото Константин Демирис не ми е споменавал за вас. В деня, когато това се случи, ще го помоля да ви унищожи.
Тонът й беше приятен и делничен, но въздействието беше като от бомба.
Смаян, Барбе дълго зяпа Ноел и облизва устни. Нервно се почеса по чатала и запелтечи:
— Аз… уверявам ви, мадмоазел, че ни-никога няма.
— Сигурна съм, че няма да го направите — каза Ноел и си тръгна.
В самолета от редовния полет, с който се върна в Гърция, Ноел прочете поверителния доклад в запечатания плик.
„ДЕТЕКТИВСКА АГЕНЦИЯ «АКМЕ»
1402 «Д» Стрийт Вашингтон
№ 2–179–210, 2 февруари 1946 г.
Уважаеми мосю Барбе,
Един от нашите агенти е разговарял с познат от отдел «Личен състав» на «Пан Ам». На въпросното лице гледат като на опитен военен летец, но се съмняват дали е достатъчно дисциплиниран, за да се сработи добре в голяма организация със сложна структура.
Личният живот на обекта не се е променил в сравнение с предишните ни доклади. Проследявахме го до апартаментите на различни жени, с които се запознава случайно. Остава там от един до пет часа и предполагаме, че поддържа серия случайни полови връзки с тези жени. (Прилагаме имената и адресите им.)
Предвид новата служба на обекта смятаме, че е възможно тази закономерност да се промени. Ще продължаваме да го следим в съответствие с вашето желание.
Прилагаме фактура за извършените услуги.